Определение № 231 от 10.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 184/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на Главния архитект на община Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. Дамянов, против определение № 3645 от 13.11.2024г., постановено по адм. дело № 675/2024г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което е оставено без уважение искането му за изменение на определение № 2830 от 16.09.2024г. по делото, в частта му за разноските, с което е осъдена община Благоевград да заплати на Т. Г. Т., жалбоподател по делото, сума в размер на 1 010 лв. за разноски. С частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие със закона, а именно в противоречие с изричната разпоредба на чл. 143 АПК. Навежда съображения, че не са били налице предпоставките за осъждането му като ответник по делото да заплати разноските по същото, съответно са били налице условията да бъде уважено искането му за изменение на определението в частта по разноските. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се изменя определението от 16.09.2024г. в частта му за разноските, като бъде прието, че не дължи такива, както и иска в негова полза да бъдат присъдени разноските по адм.д. № 675/2024г. на АС – гр. Благоевград. Ответникът Т. Г. Т., чрез процесуалния си представител адв. Чорбаджийски, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Иска определението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящото производство. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 2830 от 16.09.2024г. АС – гр. Благоевград е оставил без разглеждане на основание чл. 159 т. 1 и 3 АПК жалбата на Т. Г. Т. против мълчалив отказ на главния архитект на община Благоевград по заявление за издаване на виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ за допълващо застрояване – гаражи в ПИ идентификатор № 04279.617.76 по КК на гр. Благоевград, УПИ XV, кв. 216А, поради това, че като към момента на постановяване на определението не е налице вече мълчалив отказ, тъй като е била издадена заповед № 123 от 02.07.2024г. на главния архитект на община Благоевград, с която е изрично отказано да се издаде исканата виза, като е налице изрично волеизявление на процесуалния представител на жалбоподателката, че не оспорва постановения изричен отказ. С посоченото определение община Благоевград е осъдена да заплати на Т. Г. Т. сума в размер на 1 010 лв., представляваща направени по делото разноски. С молба на основание чл. 248 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, процесуалния представител на ответника по делото, е поискал да бъде изменено посоченото протоколно определение от 16.09.2024г. в частта му за разноските. Във връзка с тази молба е постановено оспореното в настоящото производство определение № 3645 от 13.11.2024г., с което е оставено без уважение искането за изменение на определението от 16.09.2024г. в частта за разноските. За да постанови този резултат АС – гр. Благоевград е приел, че принципът, залегнал в приложимите разпоредби относно присъждане на разноските, чл. 143 АПК, е, че ответникът има право на разноски, ако обаче не е дал с поведението си повод за завеждане на делото, като по аргумент на противното е приел, че страната, инициирала производството и завела делото, в този случай има право на разноски, ако ответникът с поведението си е станал причина за завеждането му. Приел е, че този принцип се извежда по тълкувателен път от чл. 78 ГПК. Приел е, че в конкретния случай повод за завеждане на делото е непроизнасянето в срок на административния орган с постановен мълчалив отказ, а изричното произнасяне със заповед № 123 от 02.07.2024г. е станало след изтичане на едномесечния срок за произнасяне по искането за виза. Приел е, че основанието за прекратяване на производството по делото с издаването на изричния отказ е възникнало след подаване на жалбата, поради и което е направил извод, че за жалбоподателката е налице право да получи разноски в хипотезата на чл. 143 ал. 2 АПК, съответно е било налице основание ответникът по делото да бъде осъден да ги заплати. Приел е и че не са налице основанията на ответника да бъдат присъдени разноски за производството. По тези съображения е оставил без уважението искането му да бъде изменено определението от 16.09.2024г. в частта за разноските. Определение е неправилно. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 143 ал. 2 АПК, според която „Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт“. В случая обаче не е налице тази хипотеза, тъй като не е налице оттгеляне на административен акт от съответния административен орган. Съгласно разпоредбата на 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а според чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Посоченото законодателно разрешение, за това на кой следва да се присъдят разноски, е в съзвучие с „добрите нрави“. Присъждането им има за цел да възстанови в патримониума на спечелилата делото страна, сторените от нея разходи по водене на делото. Това са разходи, които тази страна не би направила, ако не й се бе наложило да защитава своите интереси пред съд. Предвид посоченото законодателно решение не е необходимо делото да бъде разгледано по същество, за да възникне правото за присъждане на разноски. Изрично в цитираната по - горе норми на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 е предвидено, че разноски се присъждат и при прекратяване на делото. В случая обаче не е налице хипотезата на чл. 143 ал. 2 АПК, в която жалбоподателя има право на разноски, от една страна, от друга, ако се приеме, че ответник е станал повод за завеждане на спора, то и нему не се следват разноски при прекратяване на производството. В случая са били налице предпоставките за уважаване на искането за изменение на определението от 16.09.2024г. в частта за разноските, като такива със сигурност не се дължат на жалбоподателя, т.е. в тази част определението от 16.09.2024г. следва да бъде отменено. По изложените съображения следва да бъде отменено определение № 3645 от 13.11.2024г., постановено по адм.д. № 675/2024г. и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя определение № 2830 от 16.09.2024г., постановено по делото, в частта, с която община Благоевград е осъдена да заплати разноските по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,