Решение № 41 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2009 г.

Решение № 41 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Институт по земеделие и семезнание (ИЗС) "Образцов чифлик", гр. Русе против заповед № РД 46-1712 от 30.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните. В жалбата са наведени доводи за нищожност и незаконосъобразност на заповедта. Първият довод е аргументиран с нарушение на чл. 11, ал. 3 от Закона за селскостопанската академия (ЗССА), а вторият - с предпоставките на чл. 146 АПК. По изложените съображения в нея се моли, заповедта да се обяви за нищожна или незаконосъобразна. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител първоначално е оспорил жалбата. В хода на устните състезания е променил становището си, като моли съда да се произнесе относно валидността на обжалваната заповед. По направеното искане за присъждане на разноските заплатени за адвокатско възнаграждение от заинтересованата страна "Спарки" АД, прави възражение за прекомерност. Заинтересованата страна - Селскостопанската академия (ССА), чрез процесуалния си представител намира жалбата за основателна. Взема становище, че тя е издадена извън кръга на компетентността на министъра на земеделието и храните и в нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗССА. Заинтересованата страна "Спарки" АД, чрез адвокат-пълномощника си оспорва жалбата. Излага съображения в представените писмени бележки относно това, че заповедта не е незаконосъобразна и не е нищожна. Моли, тя да бъде оставена в сила и претендира за присъждане на сторените по делото разноски. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, на която се засягат права и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Към жалбата е приложено съпроводително писмо от директора на дирекция "Поземлени отношения" към Министерството на земеделието и храните (МЗХ), с което заповедта е изпратена и на жалбоподателя, от което е видно, че тя е получена на 7.01.2009 г., а жалбата е подадена по пощата на 16.01.2009 г., според датата на пощенското клеймо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Със заповед № РД 46-1712 от 30.12.2008 г. на основание чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ, във връзка с описаните фактически основания в нея - посочените писма, министърът е наредил изменението на издадена от него предходна заповед № РД 46-1700 от 8.11.2001 г. в частта й на т. 2, с която на ИЗС "Образцов чифлик" е запазено правото на ползване върху 7 106, 583 дка земеделски земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) в землището на гр. Русе, като е прекратил правото на ползване върху 2 651, 409 дка представляващи описаните три имота по номера и площ по картата на възстановената собственост. Същевременно на института е запазил правото на ползване върху 1 445, 096 дка, представляващи описаните с идентификационните им номера имоти по кадастралната карта на гр. Русе със съответните им площи, съгласно приложените и описани скици, издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър в гр. Русе. От съдържанието на заповедта и останалите писмени доказателства се извлича, че на ИЗС "Образцов чифлик" е прекратено правото на ползване върху 1206.247 дка земеделска земя, която по трайното си предназначение е била ниви. От приложените по делото доказателства се установява, че процедурата по прекратяване на правото на ползване върху земеделската земя е започнала по инициатива на "Спарки" АД. Дружеството е поискало от министъра на земеделието и храните предоставянето на около 850 дка земя, необходима за терен за изграждане на нови производствени мощности във връзка с инвестиционни намерения на дружеството за разширяване и модернизиране на производството на селскостопанска техника. Между МЗХ - директора на дирекция "Поземлени отношения" и Областна дирекция "Земеделие" - Русе е разменена кореспонденция представляваща процедура по установяване на възможността за уважаване на искането относно възможността за предоставянето на поисканата земя. В изпълнение на процедурата два имота с идентификатори 63427.321.25 и 63427.321.20 са били разделени, след дадено съгласие от министъра за това. Приложени са скици изобразяващи графично възможността за разделяне и последвало одобрение от Агенцията по геодезия, картография и кадастър - лист 37 от делото. Наред с процедурата по определяне на земята, необходима за предоставяне на акционерното дружество, е поискано становището на ИЗС "Образцов чифлик" относно отнемане на предоставеното му право на ползване върху част от земеделската земя - лист 21 от делото и становище на ССА - лист 26 от делото. ИЗС "Образцов чифлик" е дал становище за съгласие за отнемането на стопанисваната земя при поставено условие - предоставянето на друга земя, описана в отговора на лист 51. Становище по искането за инвестиционни намерения е дадено и от ССА - лист 83 от делото, чрез докладна записка, в която е поискано предоставянето на друга земя на института. В резултат на съгласувателната процедура и разделянето на два от имотите е изготвен доклад № 93-8706 от 23.10.2007 г. от директора на дирекция "Поземлени отношения" до министъра на земеделието и храните - лист 72-73 от делото. Докладът, заедно с посочените две писма са послужили като фактическо основание за издаването на заповедта от министъра, предмет на жалбата. По делото от страна на Министерството на земеделието и храните, от ИЗС "Образцов чифлик" и от ССА въпреки изричните указания на съда не се представиха документи за собствеността на земеделската земя, предмет на обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните. Такива се представят от заинтересованата страна "Спарки" АД, от които е видно, че земеделската земя, предмет на заповедта е частна държавна собственост. В скиците приложени по делото, в които са описани идентификаторите на имотите и регистъра към кадастралния план навсякъде като собственик е посочен ДПФ. Държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи, които са държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. При така установените факти настоящият състав намира, че доводът за незаконосъобразност на обжалваната заповед е неоснователен. Според чл. 24, ал. 1, изречение второ ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от ДПФ, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2. Земята, предоставена за ползване на ИЗС "Образцов чифлик" е такава по смисъла на чл. 24, ал. 2 във връзка с ал. 1. Подобно е съдържанието и на чл. 47, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Редът за предоставянето на земята на ползвателите по чл. 24, ал. 2 е визиран в ал. 2 на чл. 47 ППЗСПЗЗ. В чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ законодателят е предоставил на министъра на земеделието и храните правомощието да изменя и отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, както и да прави предложения за промяна или отмяна на решения на Министерския съвет за предоставени земи по чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ при посочените условия. От анализа на посочените норми, съпоставени с описаните писмени доказателства следва, че министърът на земеделието и храните е издал обжалваната заповед в кръга на предоставената му материална компетентност, при спазване на административно производствените правила, в съответната форма, при спазването на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Твърдението на жалбоподателя и на ССА, че предоставената за ползване земя е публична държавна собственост, поради което само Министерският съвет може да се разпорежда с нея е невярно. Този извод следва от Закона за ССА и нейния Устройствен правилник. В чл. 1 ЗССА е посочена целта и предмета на дейност на ССА. Тя е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и самостоятелен бюджет към МЗХ. В глава втора на Закона е уредена структурата и организацията на управлението на ССА. В чл. 6 е посечено, че научната, научно-приложната дейност и обучението на докторанти се извършва от научни институти към ССА, които са юридически лица. Следващата структура на ССА се съдържа в ал. 2 на чл. 6. Това са опитните станции и експериментални бази към институти, които извършват експериментално-производствената, приложната и обслужващата дейност. Те са държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 ТЗ. Изчерпателно са изброени в приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 в 19 точки, които влизат в състав на ССА. На следващо място са държавните предприятия към институти - 2 експериментални бази. На трето място е и Системата за агропазарна информация САПИ, която е посочена като държавно предприятие към ССА. От това следва, че ИЗС "Образцов чифлик" е в структурата на ССА но не по ал. 2 и 3 на чл. 6 ЗССА, а е част от структурата й посочена в ал. 1. Този извод се потвърждава и от чл. 12, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на ССА, приет с ПМС № 226 от 15.09.2008 г., обн. в ДВ, бр. 83 от 23.09.2008 г. с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 101 от 2010 г. Според цитираната норма от правилника научните институти по чл. 6, ал. 1 ЗССА са част от структурните звена на ССА и те са юридически лица. В отделна точка 3, като отделна структура на ССА са посочени опитните станции и експерименталните бази към институтите - чл. 6, ал. 2 ЗССА, които са държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 ТЗ. В приложението към чл. 2, ал. 1 на Устойствения правилник жалбоподателят е посочен в т. 2.11 в частта Научни институти. Имуществото на ССА и на самостоятелните й звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие, стопански организации и сдружения и други права и задължения, според чл. 11, ал. 1 ЗССА. Според ал. 2 Министерският съвет предоставя за управление на ССА стопанисваните от нея държавни земи, терени, сгради-публична държавна собственост, както и машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд и пр. В ал. 3 изрично е визирано, че недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Министерския съвет. От анализа на нормите следва, че стопанисваните от ССА земи, които са публична държавна собственост, предоставени й за управление от Министерския съвет, се отчуждават само с негово решение. Земите, предоставени за ползване на ИЗС "Образцов чифлик" не са земи предоставени за управление на ССА. Имуществото на института, който е структурно звено в ССА е различно и самостоятелно от това на ССА, така както и земите които ползва института са различни от управляваните от ССА земи. Това разграничение в имуществото на ССА и самостоятелните й звена е направено и в чл. 29 от Устройствения правилник на ССА. ССА и институтите към нея, включително и жалбоподателят са отделни юридически лица с различно имущество. Жалбоподателят, ответникът по жалбата и представителят на ССА, въпреки изричните указания на съда и предоставената им възможност не представиха писмени доказателства за правото на собственост върху земеделските земи, предмет на обжалваната заповед, издадена от министъра на земеделието и храните. Твърдението им, че тези са публична държавна собственост остана недоказано. От приложените писмени доказателства заповед № РД 46-1700 от 9.11.2001 г. на министъра на земеделието и горите, която се изменя с обжалваната, е видно, че земите на производствената база към "Образцов чифлик" в местността "Гърков дол" и тези в землището на с. Средна кула, община Русе са земи по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, които на основание ал. 1 са предоставени за ползване на жалбоподателя. Всичките приложени актове за частна държавна собственост относно земите, предмет на заповедта, включително и издадените скици в частта им на регистъра към кадастралния план, сочеща собственика на имота имат записване ДПФ. Правото да се предостави ползването или то да се отнеме принадлежи на министъра на земеделието и храните. Той в изпълнение на предоставеното му правомощие с чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 1 и сл. ППЗСПЗЗ е отнел правото на ползването върху част от земите предоставени на жалбоподателя. По делото е допуснато заключение на вещо лице, което е извършило агроикономическа експертиза. Заключението е прието от страните без оспорване. Относно поставената задача дали има осчетоводени приходи от наем и аренда в ИЗС "Образцов чифлик" за 2006 г. вещото лице е посочило, че такива са осчетоводени в размер на 10 977 лв. За 2007 г. и 2008 г. са осчетоводени само приходи от наем на имущество в размер на 28 819 лв. и 12 816 лв. На вещото лице не са предоставени първични счетоводни документи, за да направи разграничение дали тези приходи са свързани със земите, предмет на заповедта. От аналитичните оборотни ведомости вещото лице е установило, че не са отчетени разходи за семена за 2005 и 2006 г., а само за 2007 и 2008 г. Отделно в табличен вид вещото лице е посочило декларираната използвана земеделска земя за трите години - 2006-2008 г. Вещото лице е установило, че от предоставената за ползване земя от 7 106, 563 дка са ползвани по-малко в размер съответно: за 2006 г. - 1373, 7223 дка, за 2007 г. - 1670,613 дка и за 2008 г. - 1168,123 дка. От това следва, че институтът не използва изцяло предоставената му за ползване земеделска земя в размерите, посочени в експертизата. От изложените факти и обстоятелства следва, че обжалваната заповед е валидна, издадена от компетентен по материя орган на държавна власт. Заповедта е в писмена форма, в нея са изложени фактическите и правните основания за издаването й, съобразена е с предвидената в чл. 47 ППЗСПЗЗ процедура за издаването й и материалния закон - чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и в съответствие с неговата цел. Прекратено е правото на ползване върху част от предоставената земеделска земя, част от ДПФ, поради неизползването й в цялост. Наведеният довод за незаконосъобразност на заповедта е неоснователен и недоказан. При извършената служебна проверка върху процедурата по издаването на заповедта не са налице основанията визирани в чл. 146 АПК за нейната отмяна. Жалбата като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. Доводът за нищожност на обжалваната заповед е също неоснователен. След като е установено, че заповедта е законосъобразна по аргумент за противното следва, че тя не е нищожна. Основанията за нищожност са същите както и тези за незаконосъобразност, но порокът при допуснато нарушение на някое от основанията трябва да е съществен. В жалбата се сочи порокът материална компетентност, като се твърди, че правомощието за отнемане на правото на ползване принадлежи на Министерския съвет, не на министъра на земеделието и храните. По делото не са представени доказателства, че земята е публична държавна собственост. Тя не е предоставена за управление на ССА, а на жалбоподателя. Видът на държавната собственост - публична и частта определя и компетентността на органа да се разпорежда с нея. След като земята принадлежи към ДПФ компетентността да се разпорежда с нея, включително и да предоставя ограничени вещни права върху нея принадлежи на министъра на земеделието и храните. Издадената заповед е валидна, поради което твърдението за нищожност също като неоснователно и недоказано ще следва да се отхвърли. Направеното искане от заинтересованата страна "Спарки" АД за присъждане на сторените по делото разноски ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК, с оглед изхода на спора. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение. От данните по делото се установява, че за вещо лице са направени разноски общо от 1060 лв. - внесена сума чрез платежно нареждане и според банковото извлечение, а по договор за правна защита и съдействие заинтересованата страна е заплатила сумата от 3737 лв. ИЗС "Образцов чифлик", Русе ще следва да заплати на "Спарки" АД разноски от 4797 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение