Определение № 337 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2786/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5829 от 06.07.2022г. на В. И. Н. и И. Н. Г., подадена чрез процесуалния им представител адв. Б. Б., срещу определение № 190 от 08.06.2022г. по ч. гр. дело № 956/2022г. на Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от В. Н. и И. Г. частна касационна жалба против определение № 279/30.11.2021г. на ОС-Видин по гр.дело № 398/2021г. и е прекратено производството по делото. С определението на Видинския окръжен съд са потвърдени разпореждания на ЧСИ В. Т. с рег. № 724 на КЧСИ и с район на действие ОС-В. по изп.дело № 237/2015г., с които са върнати подадени от длъжниците в изпълнителното производство В. Б. и И. Г. жалби против действия на ЧСИ по изп.дело № 237/2015г., поради неотстраняване в срок на нередовности на жалбите. Жалбоподателите излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и искат отмяната му. Сочат, че в случая съставът на ОС-Видин не е действал като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, доколкото в случая пред окръжния съд не се обжалват конкретни действия на съдебния изпълнител по изпълнителното производство, а се обжалват разпорежданията му, с които е върнал, в качеството му на администриращ орган, подадените срещу негови действия частни жалби. В тази връзка поддържат, че разпорежданията, с които съдебният изпълнител е върнал частните им жалби, не е действие по изпълнението по смисъла на чл.435 ГПК, поради което и не попада в обхвата на разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК. Предвид това, жалбоподателите считат, че определението на окъжен съд, с което разпорежданията на съдебния изпълнител са потвърдени, подлежи на обжалване на общо основание, като преграждащо развитието на делото. Отделно от изложеното, жалбоподателите считат и, че функционално компетентен да разгледа жалбата им против определението на ОС-Видин не е ВКС, а Софийския апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира подадената частна жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. В обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба с вх. № 36/07.01.2022г. срещу определението № 279/30.11.2021г. на Окръжен съд Видин по гр. д. № 398/2021г. трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. За да обоснове този извъд, съдът е посочил, че съгласно чл.436, ал.4 от ГПК съдебният изпълнител, чрез когото са подадени жалби до съответния окръжен съд, при администрирането им следи за тяхната редовност, като при констатирани нередовности дава на страната указания за отстраняването им в предвидения от закона срок, а в случай, че нередовностите не бъдат отстранени в срока, съдебният изпълнител връща жалбата и разпореждането за това подлежи на обжалване с частна жалба-чл. 262, ал. 3 от ГПК. Съдът е посочил, че връщането представлява действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване наред с посочените в чл.435 от ГПК действия, като по отношение на същото не са предвидени специални правила и то се развива по правилата за обжалване на действията на СИ по чл.437 от ГПК, пред съответния окръжен съд. Прието е, че определението на окръжния съд по частната жалба срещу разпореждането за връщане представлява такова постановено в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което е и окончателно, тъй като според чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно, което изрично е посочено в ТР № 3/12.07.2005 г., постановено по тълк. дело № 3/2005 година на ОСГК на ВКС. Предвид това, съдът е приел, че актът на окръжния съд, с който той се произнася по въпроса за законосъобразността на оспорваните пред него актове на съдебния изпълнител влиза в сила от момента на постановяването му и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Определението, с което съдът се произнася по жалби срещу постановеното от съдебния изпълнител връщане на подадени срещу негови действия жалби представлява произнасяне по законосъобразността на това действие на СИ, поради което не подлежи на последващ инстанционен контрол. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК-след като постановеното в производството по обжалване на съдебния изпълнител решение не подлежи на обжалване на такова не може да подлежи и постановеното в същото производство определение. Определението е правилно. Уредбата на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител в сега действащия ГПК е идентична с тази по чл.334 ГПК (отм.), поради което Тълкувателно решенние № 3/2005г. по тълк.дело № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС запазва своята актуалност. С т.2 от цитираното Тълкувателно решение е прието, че производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно, като окръжният съд действа не като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция, чийто акт е окончателен-чл. 437, ал. 4 ГПК. Може да се обжалва пред по-горния във функционално отношение съд само определението на окръжния съд, с което жалбата срещу действие на съдебния изпълнител се оставя без разглеждане, но не и определението на окръжния съд, с което се потвърждава нейното връщане, както в случая. Следва да се има предвид, че последващият инстанционен контрол върху акта на окръжния съд, постановен в производство за обжалване действията на съдебния изпълнител, е възможен и допустим само в хипотезата, когато окръжният съд не е разгледал жалбата по същество, а е оставил същата без разглеждане и/или е прекратил производството като недопустимо, какъвто не е разглеждания случай. Единствено тогава произнасянето на съда подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, чийто съдебен акт е окончателен - така разясненията по т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГТК. В случая, Окръжният съд-В. е разгледал по същество подадените жалби срещу разпорежданията на СИ за връщане на жалбите срещу действияте, предприети в изпълнителното производство. При това положение постановеният от него акт, предвид изричната норма на чл. 437, ал. 4 изр. последно ГПК, е окончателен и не подлежи на обжалване - следователно във връзка с него не може да се упражнява и касационен контрол. С позоваването на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК и на чл.274, ал.4 от ГПК, законът е приложен правилно, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение