Решение № 2786 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 60/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Виваком България“ ЕАД (Виваком), със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 33033 от 09.10.2025 г., постановено по адм. д. № 7510/2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 67/24.01.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводстваните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в обжалваното решение се възпроизвеждат неправилни фактически констатации, изложени в административния акт. Сочи, че възприетата от съда фактическа обстановка не е изяснена. Повторно излага фактите по спора и обосновава, че всички Общи условия за предоставяне на мобилни услуги са неразделна част от договорите на потребителите на дружеството, като по желание на потребител мобилните номера могат да се фактурират заедно и имат обща максимална финансова гаранция, а такъв е конкретният случай, който нито издателят на акта, нито съдът е съобразил. Поради това евентуално ограничаване на услугите при надвишаване на общата финансова граница произтича от договорните условия, с които потребителят е бил запознат, а не от заблуждаваща или нелоялна практика. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на нелоялна търговска практика. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: „Виваком България“ ЕАД е сезирало Административния съд София - град с жалба срещу заповед № 67 от 24.01.2024 г., издадена от председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да ограничава достъпа до услуги по договори, по които не е допуснато от страна на потребителите надхвърляне на финансова граница на потребление. Първоинстанционният съд е установил, че КЗП е извършила проверка на „Виваком България“ ЕАД след подаден сигнал на 18.04.2023 г. от потребител за това, че операторът неправомерно е преустановил достъпа до услуга с номер 0988885007 поради достигната максимална граница на потребление на мобилни услуги с номер ••••••••••, ползван по отделен договор. Извършена е проверка от служители на КЗП, като е изискано от дружеството да представи писмени сведения и документи. Дружеството е предоставило исканите документи. Комисията е приела за установено, че в предлаганите от „Виваком България" ЕАД общи условия за предоставяне на мобилни услуги е регламентирано право за оператора да ограничава и спира достъпа до услуги при надхвърлянето на финансовата граница на потребление, а именно: „Надхвърлянето на финансовата граница на потребление дава право на Виваком, но не задължава дружеството да ограничава и спира ползването на услугите от страна на потребителя. В частност, при превишаване на финансова граница на потребление Виваком може (но не се задължава) да спре възможността на потребителя да осъществява изходящи повиквания, освен изходящите повиквания към услуги за спешни повиквания". Административният орган е приел, че дружеството може да ограничава и спира ползването на услуги от страна потребителя при превишаване на финансовата граница, но това негово право е приложимо единствено по отношение на договор, по който е надхвърлена финансовата граница на потребление. Безспорно е установено, че с издадената месечна фактура №0032129157/22. 03.2023 г. на потребителя е начислено потребление в роуминг с номер •••••••••• в размер на 159,03 лв. и нулево потребление по договора за номер 988885007. На 19.03.2023 г., когато е натрупано това потребление в роуминг, от оператора е ограничен достъпът до услуги с номера •••••••••• и 0988885007, които се ползват съгласно условията по два самостоятелни договора. КЗП е приела, че действията на мобилния оператор към потребителя, които са пряко свързани с ограничаване на достъпа до мобилни услуги с номер 09888885007, ползвани съгласно условията на Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с вх. №20220601105257-54177438, са недобросъвестни и непрофесионални и ограничават правата на потребителя по договор, по който няма договорно неизпълнение. Според Комисията дружеството е допуснало нелоялна търговска практика, като е ограничило достъпа до мобилни услуги с номер 0988885007, ползвани по договор, по който потребителят не е надхвърлил финансовата граница на потребление. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 67/24.01.2024 г. председателят на КЗП, на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в, вр. с, чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, е приложил принудителна административна мярка, като е забранил на дружеството да прилага нелоялна търговска практика, а именно: да ограничава достъпа до услуги по договори, по които не е допуснато от страна на потребителите надхвърляне на финансовата граница на потребление. Съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Съдът е мотивирал извод за неоснователност на наведените от жалбоподателя възражения. Решението е неправилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел III от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги, е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Определението на "търговска практика" се съдържа в § 13, т. 23 ДР ЗЗП, съгласно която "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По делото не е спорно, че „Виваком България“ ЕАД има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП и в качеството си на такъв осъществява търговска практика. Административният съд София-град неправилно е приел, че оспорената заповед е постановена при спазване на релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й, тъй като фактическият състав на нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е осъществен. Не е спорно между страните, че жалбоподателят е ограничил достъпа до услуги с номера •••••••••• и 0988885007, които са се ползвали от потребител съгласно условията на два самостоятелни договора. С приложимите Общи условия за предоставяне на мобилни услуги на оператора е предвидена възможност, при изрична писмена заявка от абоната, „Виваком България“ ЕАД да включи в месечната сметка и задължения по други договори за услуги, предоставяни от този оператор, включително извън обхвата на Общите условия. В случай, че абонатът заяви, че желае да плаща само услугите по отделен договор, чиято цена е включена в общата сметка, Виваком има право да изключи от общата сметка цената на услугите по съответния договор и да ги фактурира в отделна сметка/фактура за срока на съответния договор. При частично плащане, ако абонатът не е заявил изрично кое от включените задължения плаща, при забава за плащане на други задължения по сметката, Виваком може да прекрати предоставянето на всички услуги, при които е налице просрочено плащане. Предвидено е също, че Виваком определя конкретна сума, наричана финансова граница на потребление, в рамките на която потребителят има възможност да ползва услугитеq без да се налага да внесе гаранционна сума, освен в случаите, когато такава се изисква за ползване на специфични услуги (например роуминг). Съгласно т. 118а.3. от Общите условия финансова граница на потребление се смята за достигната, когато сумарно дължимите от потребител суми се изравнят или надминат определения размер на финансова граница на потребление, независимо от факта как тези суми са разпределени като задължения между отделните SIM карти, регистрирано в системата на Виваком на база ЕГН и БУЛСТАТ/ЕИК, съответно, при потребител - физическо лице и потребител - юридическо лице. В същия смисъл Общите условия предвиждат, че когато под един клиентски номер се фактурират повече от една услуги с определени максимални финансови граници, Виваком прилага спрямо тях обща максимална финансова граница, равна на сбора от максималните финансови граници на отделните услуги, освен ако е уговорено друго. Тази договорна уредба ясно показва, че контролът върху потреблението и върху натрупването на задължения се осъществява на ниво клиент, а не на ниво отделен договор. По силата на т.118.7 от Общите условия потребителят е длъжен да заплати всички дължими суми за ползвани услуги, включително и тези, надхвърлящи определената финансова граница на потребление. Надхвърлянето на финансова граница на потребление дава право на Виваком, но не го задължава, да ограничава и спира ползването на услугите на потребителя. В частност, при превишаване на финансова граница на потребление Виваком може (но не се задължава) да спре възможността на потребителя да осъществява изходящи повиквания, освен изходящите повиквания към услуги за спешни повиквания. Неуведомяването на потребителя за достигната финансова граница на потребление не освобождава последния от задължението да заплати всички дължими суми, включително тези, надхвърлящи финансова граница на потребление. С Общите условия на „Виваком България“ ЕАД се уреждат отношенията между оператора и неговите абонати, като съдържат и изрично предвидени правила относно формирането на задълженията, начина на тяхното фактуриране и механизмите за контрол върху потреблението. Общите условия са неразделна част от договорите с потребителите. В тях е предвидена възможност, при изрична писмена заявка от абоната, операторът да включва в месечната сметка задължения по други договори за услуги, предоставяни от дружеството, включително извън обхвата на съответния договор. Видно е от представените по делото писмени доказателства, а именно допълнителното споразумение към договора за електронни съобщителни услуги, сключено между оператора и потребителя И. М. (л. 16 от първоинстанционното дело)q потребителят е избрал ползваните от него две мобилни услуги да се фактурират под един абонатен номер. Когато под един абонатен номер се фактурират повече от една услуги с определени максимални финансови граници, спрямо тях дружеството прилага обща максимална финансова граница, равна на сбора от максималните финансови граници на отделните услуги. При превишаване на финансова граница на потребление операторът, в рамките на правомощията му по договорните общи условия, има право да ограничи или спре ползването на услугите от страна на потребителя. Търговските отношения между мобилния оператор и конкретния потребител се уреждат на основание сключени между тях договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги, чието съдържание включва и приетите от потребителя Общи условия. Потребителят се е запознал предварително и е приел Общите условия, предвиждащи възможността операторът да предприеме действия по ограничаване на достъпа до услуги при превишаване на финансовата граница на потребление. Операторът разполага с договорно признато право да предприеме действия по ограничаване на достъпа до услуги при достигане или надхвърляне на финансовата граница на потребление, като няма нито договорна, нито нормативна пречка тези действия да бъдат ограничени единствено до конкретния договор, по който е възникнало съответното потребление. Финансовата граница се отчита общо за потребителя, независимо от начина на разпределение на задълженията между отделните услуги, предвид ясно изразената воля на конкретния потребител по договора. При тези обстоятелства предприетото от дружеството ограничаване на достъпа до услуги представлява реализиране на договорно предвидено право, което е изрично предвидено в приетите от потребителя Общи условия. Самото упражняване на договорно право, произтичащо от валидно приети договорни клаузи, не може да бъде квалифицирано като нелоялна търговска практика, доколкото не е установено то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална грижа, нито да е в състояние съществено да повлияе върху икономическото поведение на средния потребител. В случая административният орган е достигнал до извод за наличие на нелоялна търговска практика чрез неправилно тълкуване на съдържанието на общите условия, като е ограничил приложното поле на финансовата граница на потребление единствено до конкретен договор, което нито се подкрепя от анализа на представените доказателства, нито от текста на съответните клаузи. Предвид изложеното, като е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил подадената от „Виваком България“ ЕАД жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на правния спор искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски е основателно. В полза на „Виваком България“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 291,44 евро, от които 189,18 евро платена държавна такса за производството и 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд