Решение № 215 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 456/2012 г.

Решение № 215 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 456/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. Д. от АК-Д. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 454/08.12.2011 г., постановено по в. гр. дело № 1073/2011 г. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд-Свищов № 61/19.05.2011 г. по гр. дело № 866/2010 г. в отхвърлителната му част, въззивният съд е осъдил ответника-касатор да заплати на Е. Ж. Х. от [населено място] сумата 5 861,20 лева, представляваща дължимо възнаграждение в качеството й на чл. на надзорния съвет на [фирма] за периода от м. февруари 2005 г. до м. юни/вкл./2007 г., както и сумата 2 334,76 лева-мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница. Със същото въззивно решение е потвърдено посоченото първоинстанционно решение в осъдителната му част, с която е уважен иска по чл. 286 ЗЗД във връзка с чл. 242, ал. 6 ТЗ и е осъдено ответното дружество да заплати сумата 5 205,60 лева, представляваща възнаграждение на ищцата като чл. на надзорния съвет за периода от м. септември до м. декември/вкл./2007 г., и за десет месеца през 2008 г., както и претенцията за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 086,33 лева за забавено плащане на посочената главница. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 116, б. "а" ЗЗД, приемайки, че извършените частични плащания представляват признаване на дълга от страна на ответника и прекъсват давността. Навеждат се доводи, че не е налице основание за присъждане на претендираното възнаграждение поради липса на сключен писмен договор с дружеството, а и взетото решение на ОС за изплащане на възнаграждения на членовете на надзорния съвет е нищожно, тъй като не е било включено в дневния ред на поканата. Ответникът по касационната жалба Е. Ж. Х. от [населено място] изразява становище, че касационната жалба е недопустима, евентуално неоснователна, тъй като не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. С определение № 528/01.08.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за изхода на спора материалноправен въпрос: представлява ли признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД извършено частично плащане на възнаграждението на чл. на надзорния съвет на АД за определен период и прекъсва ли давността по отношение вземанията за други периоди. Този въпрос е от значение за делото предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане - предмет на иска. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Видно от данните по делото, производството е образувано по иск с правно основание чл. 286 ЗЗД във вр. с чл. 242, ал. 6 ТЗ за сумата 11 066,80 лева обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 4 125,25 лева за забавено плащане, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Предмет на главния иск е частично неизплатено възнаграждение, което ищцата претендира в качеството си на чл. на надзорния съвет на ответното дружество, избрана с решение на ОС, проведено на 21.07.2003 г., на което е гласувано и възнаграждение за членовете на НС в размер на две минимални работни заплати за страната. Анализирайки събраните по делото доказателства съдът е приел наличието през процесния период на мандатни отношения между дружеството и членовете на надзорния съвет, сред които е и ищцата, възникнали по силата на решението за избора им от ОС и даденото съгласие на всеки от членовете, без да е необходимо сключването на изричен писмен договор с ответното дружество. По делото е безспорно установено, че през 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. в зависимост от размера на минималната работна заплата, на ищцата е било начислявано ежемесечно възнаграждение, правени са необходимите удръжки, като е извършено и плащане за някои месеци. Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност първоинстанционният съд е уважил частично - само по отношение претендираните възнаграждения за периода до месец юли 2007 г., по отношение на които искът е отхвърлен за сумата 5 861,20 лева заедно със съответната мораторна лихва от 2 334,76 лева. Присъдено е дължимото възнаграждение в размер на 5 205,60 лева за периода от м. септември до края на 2007 г. и за десет месеца от 2008 г. заедно с мораторна лихва 1 086,33 лева.. Отменяйки първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, за да уважи изцяло предявеният иск въззивният съд е приел прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, по съображения, че с оглед извършените частични плащания е налице признаване на дълга от страна на ответника за целия процесен период. Счетено е за неоснователно възражението на ответника за нищожност на решенията на ОС относно възнаграждението на членовете на НС, тъй като наведените основания сочат на незаконосъобразност и начинът на защита е по реда на чл. 74 ТЗ, но иск за отмяната им не е бил предявен. При тези фактически данни по поставения материалноправен въпрос съставът на ВКС приема следното: Според постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, признаване на вземането от длъжника е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира с признатото право. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД същото трябва да бъде направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 100/20.06.2011 г. по т. дело № 194/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., представляващо задължителна съдебна практика за долустоящите съдебни инстанции съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е пряко относимо решение № 255/26.03.2013 г., постановено по т. дело № 145/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. по реда на чл. 290 ГПК по аналогичен казус. В това решение е прието, че изпълнението на повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение на чл. на надзорния съвет поето от търговското дружество предпоставя периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД във вр. с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС с единен правопораждащ факт - сключения неформален договор за мандат и падеж настъпващ ежемесечно съгласно уговореното помесечно възнаграждение в размер на две минимални заплати за страната. Предвид посочения характер на вземането, за погасяването му по давност е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Прието е също, че плащането на помесечно дължимо възнаграждение /периодично задължение/ за определен период от съществуването на облигационното правоотношение не представлява признание по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД за дължимостта му и за останалите периоди-предхождащи или следващи периода на платеното повтарящо се задължение. Настоящият съдебен състав споделя изцяло даденият в цитираното съдебно решение на ВКС отговор на поставения материалноправен въпрос. По съществото на касационната жалба: С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос и предвид данните по делото, незаконосъобразен и необоснован се явява извода на апелативния съд, че давността относно процесното вземане следва да се счита прекъсната с факта на изплащане на част от дължимото възнаграждение през някои от месеците на процесния период. Това е довело до неправилност на обжалваното решение, с което прилагайки погрешно нормата на чл. 116, б. "а" ЗЗД и в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на предявената претенция за периода преди 25.08.2007 г., когато е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД считано от датата на предявяване на иска пред съда - 25.08.2010 г. По изложените съображения съставът на ВКС счита, че въззивното решение в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част са уважени предявените искове и е осъден ответника [фирма] да заплати на Е. Ж. Х. възнаграждение като чл. на надзорния съвет на дружеството сумата 5 861,20 лева за периода 2005 г., 2006 г. и за периода януари-юни вкл. 2007 г., както и мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 2 334,76 лева върху посочената главница следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 1, пр. второ ГПК и вместо него постановено друго, с което предявените искове в посочените размери следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност на основание чл. 111, б. "в" и чл. 119 ЗЗД. В останалата му обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Свищовския районен съд в осъдителната му част, постановеното въззивно решение на Великотърновския окръжен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 188,85 лева съдебни разноски по компенсация за касационното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдебни разноски в полза на ищцата за настоящото производство не следва да бъдат присъждани, тъй като липсват данни, че такива са били направени. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд