Определение № 2194 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1780/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на “Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик” АД (МБАЛ – Пазарджик АД), представлявана от изпълнителния директор д-р К. Т., чрез адв. Шопов, срещу определение № 329/27.01.2026 г., постановено по адм. дело № 6/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което жалбата на лечебното заведение срещу отказ на НЗОК/Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пазарджик да закупи отчетени дейности, обективиран в Писмо вх. №14748/19.12.2025 г., съответно изх. № 13/29-02/1569/19.12.2025 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, в частта му по т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11 и т. 12 е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В жалбата се релевират доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Частният жалбоподател поддържа становище, че процесното писмо носи белезите на индивидуален административен акт. Наред с доводите, че се касае за административен акт, подлежащ на обжалване, са изложени и подробни съображения за неговата незаконосъобразност и се възразява срещу мотивите на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по реда за спорове относно административни договори съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК във вр. с чл. 80 от Закона за здравното осигуряване и чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК. Претендира разноски по делото. Ответникът – директорът на РЗОК – Пазарджик, чрез гл. юриск. Гаджева, оспорва основателността на частната жалба. Изразява становище, че характерът на процесното писмо е уведомителен, доколкото с него не се налага санкция или отправя писмена покана за неоснователно получени суми. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо вх. №14748/19.12.2025 г., съответно изх. № 13/29-02/1569/19.12.2025 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, в частта му по т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11 и т. 12, в което се посочва, че НЗОК/РЗОК – Пазарджик не следва да закупи отчетените дейности от МБАЛ – Пазарджик за няколко ИЗ по КП № 48, КП № 1 и АПр № 1.1 по изложени към всяка точка мотиви. Писмото е издадено във връзка с постъпили възражения от МБАЛ – Пазарджик по повод изпратено на 11.07.2025 г. по електронен път в информационната система на НЗОК месечно известие за месец юни 2025 г. по чл. 405, ал. 10 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (НРД за МД). Първоинстанционният съд е намерил жалбата за недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт, с оглед на което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил жалбата на МБАЛ – Пазарджик без разглеждане и е прекратил производството по делото. Съдът е посочил, че предвид характера на писмото, същото не носи белезите на административен акт, тъй като с него не се създават права или задължения, или се засягат права и законни интереси. Счел е, че изявлението на административния орган в случая е с уведомителен характер във връзка с липсата на основанията за заплащане на медицинските дейности по 7 броя ИЗ. Приел е, че посочените в писмото твърдения на директора на РЗОК – Пазарджик са индиция за наличието на спор относно изпълнения на задължения по индивидуален административен договор, сключен с лечебното заведение. Заключил е, че в съответствие с чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд по исков ред. Определението е правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В нормата на чл. 19а АПК е посочено, че в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключва се в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. В конкретния случай безспорно между страните е налице сключен административен договор, който подробно регламентира правата и задълженията на страните, а наличието му изисква възникналите между страните спорове във връзка с неговото изпълнение, когато не е налице властническо волеизявление, обективирано в административен акт, да се решават по реда на чл. 19а – чл. 19ж АПК, като съдът се сезира с искова молба, доколкото се касае за исково производство. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът е относно изпълнението на договорни задължения. Съдържанието на процесното писмо индикира, че същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който се налага санкция или писмена покана за неоснователно получени суми. Месечните справки и известия, изготвени и подписани от директора на РЗОК – Пазарджик, в качеството му на представляващ възложителя по двустранно сключения индивидуален договор № 13/РД-29-421/31.10.2023 г. с изпълнителя, не съдържат волеизявление за отказ от заплащане на дейностите, а имат уведомителен характер във връзка с предстоящи плащания. В относимата нормативна уредба липсва предвидена процедура за издаване на такъв акт - отказ за заплащане на суми, който да подлежи на обжалване по административен ред. Неизпълнението на договорни задължения, изразяващо се в неплащането на суми по административен договор, не може да бъде приравнено на административен акт, същото представлява неудовлетворено притезание за частно вземане. Предвид изложеното, обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно наличието на отрицателната процесуална предпоставка, установена в нормата на чл. 159, т. 1 АПК, обусловена от въведения от жалбоподателя предмет на спора. Обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение