Определение № 2735 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12254/2025 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Стик- кредит“ АД, ЕИК 202557159, представлявано от адв. Т. Нестори, против определение № 3102/23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 30/2025 г., по описа на Административен съд –Стара Загора (АС- Стара Загора ), с което е отхвърлено искането на „Стик- кредит“ АД за изменение на решение № 2387/10.06.2025 г. постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателя обжалва определението като неправилно, по подробно изложени в жалбата доводи. Иска делото да бъде спряно до произнасяне по т.д. № 3/2025г. на ОСГК на ВКС, алтернативно моли определението да бъде отменено или да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – Р. К. Д., чрез адв. Мавров, в писмен отговоря оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, при извършената служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Стара Загора е било образувано по подадена от Р. К. Д. жалба срещу мълчалив отказ на „Стик- кредит“ АД да й предостави информация относно това дали личните и данни са били обработвани от дружеството, да посочи целите на обработването, категориите лични данни, които се обработват и получателите, пред които са разкрити тези данни, да представи копие на всички носители. С решение № 2387/10.06.2025 г. постановено по адм. дело № 30/2025 г., по описа на АС - Стара Загора, съдът е отменил мълчаливия отказ на „Стик- кредит“ АД и е изпратил преписката за произнасяне по заявлението на Д.. Със същото решение „Стик- кредит“ АД е осъдена да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Мавров“ възнаграждение в размер на 552,19 евро (1080 лв.) за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че с оглед изхода на спора и на основание чл.143 АПК следва да бъдат присъдени претендираните разноски. Посочил е, че до приключването на устните състезания е крайният момент, до който могат да се правят искания за разноските, респективно за тяхното намаляване поради прекомерност. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави за първи път искане за присъждане на разноски или възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК след постановяване на крайния съдебен акт, както е в случая. С оглед изложеното е отхвърлил искането на „Стик- кредит“ АД като неоснователно. Определението е правилно. Съгласно в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът извършва само по направено от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като съобразява фактическата и правна сложност на спора, интереса и обема на извършената работа. При липса на такова възражение съдът не разполага с правомощие да намали договорения и доказан хонорар. Възражението за прекомерност на разноските на насрещната страна следва да бъде направено валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Именно поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че към момента на приключване на устните състезания по адм.д. 30/2025г. не е бил сезиран с искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и законосъобразно е присъдил разноските в размера по чл.8 ал.2 т.10 от Наредбата №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл.176а ал.3 АПК Върховният административен съд, пето отделение