Определение № 327 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2010 г.

Производството е по молбата вх. № 8367/24.VІІІ.2012г. на инспектор-юрист М. Л. като процесуален представител на /К./, понастоящем /К. – виж пар.3 ал.3 ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/, с искане по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело решение № 549 от 27.VІІ.2012г. с присъждане на разноските за производството. Ответникът по молбата Л. К. П. в отговора си по чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат В.П. е заел становище за нейната недопустимост поради просрочие, евентуално за неоснователност поради непредставяне на списък по чл.80 ГПК. С определение № 36/01.ІІ.2013г., постановено по настоящото дело,ВКС е спрял производството по посочената молба до постановяването на тълкувателно решение по т.д. № 6/2012г. с оглед съобразяването на произнасянето в случая с разрешението на ОСГТК по въпроса по т.8. С постановяването на 06.ХІ.2013г. на решение по тълкувателното дело пречката за движение на производството е отпаднала, поради което то следва да бъде възобновено. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в чл.248 ал.ал.1 ГПК едномесечен преклузивен срок. Освен това, съобразно разрешението на ОСГТК, дадено в т.8 от т.д. № 6/2012г., липсата на представен от молителя списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл с решението /от 27.VІІ.2012г./ по искането му за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. При тези обстоятелства молбата е процесуално допустима. Молбата е и основателна, съображенията за което са следните: С влязлото в сила решение от 27.VІІ.2012г., постановено от ВКС по настоящото дело, е отменено решението на Великотърновския апелативен съд от 16.VІІ.2010г. по гр.д. № 301/2010г. и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от К. /К./ срещу Л. К.П. иск по чл.28 ЗОПДИППД /отм./. С решението съдът не се е произнесъл по заявеното с касационната жалба на К. /К./ искане за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, следователно е налице хипотезата по чл.248 ал.1 ГПК за допълването му в тази част. От представените по делото доказателства се установява /молителят не е представил списък по чл.80 ГПК/, че заплатените разноски за трите инстанции са в размер на 85лв. Тази сума, както и възнаграждение за участието в производството на един процесуален представител на Комисията в размер на 2000лв. следва да бъдат присъдени в тежест на П.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,