Определение № 146 от 22.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2574/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Г. П., срещу определение № 175 от 10.07.2018г. по т.д. № 1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба по чл.47, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 от ЗМТА за отмяна на решение от 29.09.2016г. по арб.дело №127/2016г. на Арбитражен съд [населено място] при СДЮСП. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано. Изтъква съображения, че съдът е приел, че арбитражното решение й е връчено надлежно на 07.10.2016г. чрез нейната майка Р. П., а същевременно е преценил, че най -късният момент, от който е започнал да тече срокът по чл.48 ал.1 от ЗМТА, е датата 01.02.2017г., на която чрез работодателя на Н. П. е била връчена покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражното решение. Твърди,че своевременно е оспорила автентичността на представената от ответника обратна разписка с №ИД PS 2300 00 JAU Р, в която е посочено, че решението е получено на 07.10.2016г. от нейната майка Р. С. и е поискала назначаване на съдебно - графологична експертиза, но такава не е била допусната. Поддържа, че е узнала за /но не и получила/ арбитражното решение на 20.02.2017г., когато от нейния работодател -Агенция по вписванията, й е предадена покана за доброволно изпълнение, което обстоятелство е удостоверено на самата покана с печат на работодателя и подписите на предаващия ПДИ от страна на работодателя и на получателя на документа. Счита, че нормата на чл.48, ал.1 от ЗМТА е специална по отношение на общия текст на чл.46, ал.2 от ГПК и предвижда получаване на решението, което за целите на настоящото производство следва да бъде тълкувано най-малко като фактическо узнаване, а не връчване по реда на чл.46, ал.2 от ГПК на работодател. Позовава се на практиката на ВКС, според която срокът по чл.48, ал.1 от ГПК започва да тече от получаване на решението, а не от узнаването чрез получена от молителя покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, която в случая дори не е получена лично от ищцата. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът „Интернешънъл Саламанка капитал" ООД оспорва частната жалба. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и мотивирано. Твърди, че извършеното от ищцата с молбата от 21.09.2017г. оспорване на обратна разписка №ИД PS 2300 00 JAU Р е бланкетно, както и че в нито едно от проведените по делото съдебни заседания процесуалните представители на ищцата не са изразили становище във връзка с оспорването. Счита, че когато страната не е получила препис от арбитражното решение, за начало на срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА следва да се счита моментът, от който тя е уведомена за постановяването му. Твърди, че след като получената от частната жалбоподателка покана за доброволно изпълнение съдържа достатъчно данни за решението на арбитражния съд, а изпълнителният лист възпроизвежда решението и номера на делото, по което то е постановено, с връчването им на 01.02.2017г., тя е узнала съдържанието на арбитражното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че арбитражното решение не е връчено на ищцата на твърдяната от ответника дата 04.10.2016г., тъй като от заключението на назначената по делото съдебно - графологична експертиза е установено, че подписът на получател в предоставеното известие за доставяне от същата дата, не е положен от ищцата. Съставът на ВКС е приел, че не е опровергано връчването от 07.10.2016г. чрез майката на ищцата Р. П., както и уведомяването по реда на чл.46, ал.2 от ГПК чрез работодателя, извършено на 01.02.2017г. Обжалваното определение е правилно. Основателни са твърденията на частната жалбоподателка, че своевременно е спорила автентичността на представената обратна разписка с №ИД PS 2300 00 JAU Р, в която е посочено, че арбитражното решение е получено на 07.10.2016г. от нейната майка Р. С. П., както и че е поискала назначаването на съдебно - графологична експертиза. Изводите на решаващия състав на ВКС относно подаването на исковата молба след преклузивния тримесечен срок обаче не са базирани само на извършеното на 07.10.2016г. уведомяване. В мотивите на обжалваното определение са изложени самостоятелни съображения и за редовно връчване на арбитражното решение по реда на чл.46 ал.2 от ГПК на по - късна дата - 01.02.2017г., които настоящият състав намира за правилни и съобразени с установената по делото фактическа обстановка. Съгласно преобладаващата практика на ВКС - определение № 17 от 20.01.2016г. по ч.т.д. № 3579/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 613 от 24.09.2013г. по ч.т.д. № 3099/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №31 от 22.01.2016г. по ч.т.д. № 1982/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 153 от 04.02.2016г. по т.д. № 930/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 175 от 10.07.2018г. по т.д. № 1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 231 от 23.04.2018г. по ч.т.д. № 613/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 132 от 23.02.2018г. по ч.т.д. № 464/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 244 от 26.04.2018г. по ч.т.д. № 168/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., с връчване на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се счита за начало на срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА. От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.02.2017г. на ищцата е връчена чрез работодателя й -Агенция по вписванията, изпратената до нея покана за доброволно изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.11.2016г. по т.д. № 7418/2016г. на СГС, VI -3 състав, с който ищцата е осъдена да заплати в полза на взискателя „Интернешънъл Саламанка капитал" ООД с предишно наименование „Бързи кредити" ООД сумата 5833,70 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 930 лева - присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело. Към поканата е приложен изпълнителният лист, в който е посочено, че е издаден въз основа на решение от 29.09.2016г. по арб.д. №127/2016г. на АС при СДЮП, гр. Перник, за посочените по-горе суми, като главницата се дължи по запис на заповед, издаден на 18.03.2016г., с падеж 25.04.2016г. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение, като считано от връчването й, е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 от ГПК преклузивен срок Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че за дата на узнаване на арбитражното решение следва да се счита 20.02.2017г., когато поканата за доброволно изпълнение й е предадена от служител на работодателя й, а не датата 01.02.2017г., когато поканата е редовно връчена чрез работодател. Разпоредбата на чл.46, ал.2 от ГПК, която урежда връчването чрез работодател, не предвижда изрично, че за дата на връчване следва да се приеме датата на фактическото предаване на книжата на адресата. Напротив изрично в чл.46 ал.4 от ГПК е предвидено, че с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е получено от адресата. Поради това от датата на осъщественото по този ред редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение ищцата следва се счита за уведомена за постановеното арбитражно решение и от тази дата - 01.02.2017г. е започнал да тече преклузивният срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА, който към датата на постъпването на исковата молба в съда - 18.05.2017г. е изтекъл. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,