Определение № 1830 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 937/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. А. и П. С. П. срещу определение № 50 от 10.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1853 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на определение № 2486 от 06.10.2023 г. по същото дело в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно /постановено в противоречие с посочена от жалбоподателите практика на ВКС- определение № 43 от 12.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 3905 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 268 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 1010 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 294 от 13.11.2013 г. по гр.д.№ 565 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о./ и се претендира за неговата отмяна и уважаване на молбата за допълване на определение № 2486 от 06.10.2023 г. в частта за разноските. Ответникът „МБАЛ-С.“ Е. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на 23.01.2024 г., а частната жалба е подадена на 24.01.2024 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното следва, че в производство, в което не се решава спорът по същество и което няма самостоятелен характер, а е съпътстващо основния спор, каквото е това по чл.248 ГПК, разноски не се присъждат. Извод, че производството по чл.248 ГПК и това по обжалването му по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, нямат самостоятелен характер, се налага и от разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, предвиждаща че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението по делото. В този смисъл е актуалната и константна практика на ВКС, например определение № 114 от 11.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 880 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о.; определение № 25 от 03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 1975 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5089 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. Предвид на изложеното, правилно е приетото от съда в обжалваното определение № 50 от 10.01.2024 г., че не се дължат разноски за производството по ч.гр.д.№ 1853 от 2023 г., което е образувано по частна жалба по чл.248, ал.3 ГПК: срещу определение на първоинстанционен съд, с което е отказано да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. Няма противоречие между приетото от съда и посоченото от жалбоподателите определение № 43 от 12.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 3905 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. С него не са присъдени разноски за производство по чл.248 ГПК, а е отменено определение на съда по чл.248 ГПК и вместо него е постановено определение за изменение на определението за прекратяване на първоинстанционното дело в частта за разноските, като са присъдени разноски по прекратеното дело. Останалата посочена от жалбоподателите практика на ВКС /определение № 268 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 1010 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 294 от 13.11.2013 г. по гр.д.№ 565 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о./ вече е изоставена и не се споделя от настоящия състав на ВКС. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение