Решение № 7201 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3491/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас, депозирана чрез процесуален представител юрк. Тальокова-Кацарова, против Решение № 2533/23.01.2025 г., постановено по адм. дело № 7209/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на „Е и Д Инвест“ ЕООД е отменено Решение № 32-768313/08.03.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, и митническата администрация е осъдена за разноски. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е отрекъл официалния характер на получената информация от канадската митническа администрация. Сочи, че при издаване на митническото решение е изчерпан предвиденият в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 ред, за което по делото са представени доказателства. Изтъква, че първоинстанционният съд не е съобразил вида на процесния внос – катастрофирал автомобил, което препятства извършване на съпоставка за идентичност и сходство. Намира, че законосъобразно митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, противно на изложените в оспореното решение съображения. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт, както и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по КЖ – „Е и Д Инвест“ ЕООД, оспорва чрез пълномощник адв. Тодоров, в писмен отговор и писмени бележки, основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на ВКП дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: С митническа декларация (МД) с MRN 21BG001008034089R9/19.04.2021 г. в Митническо бюро Свободна зона Бургас „Е и Д Инвест“ ЕООД е декларирало за поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана като употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка Volkswagen, модел Tiguan, първа рег. 01.01.2013 г., с шаси VWGJV7AC5DW549184, държава на износ – Канада, с фактурна стойност 1 902,40 САD. Според приложената към МД фактура #RA-E21021706/18.02.2021, автомобилът е закупен от канадското дружество 9396-9053 Quebec inc. Към митническата декларация са приложени и опаковъчен лист № RА-Е21022503, морска товарителница HLCUMTR210321153 и CERTIFICAT D’immatriculation. С писмо с peг. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency (CBSA) e предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“. В тази връзка и на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ е извършен последващ контрол по отношение на внесения автомобил. При извършен анализ на представените към митническата декларация документи и предоставен от канадската митническа администрация файл, съдържащ данни за извършен износ, е установено съвпадение по отношение на автомобила и номера на износната декларация, посочен в морската товарителница. Митническите органи обаче са констатирали разминаване по отношение на цената – в износната декларация, представена от канадската митническа служба, е посочена сума в размер на 3 485 CAD, a в МД с MRN 21BG001008034089R9/19.04.2021 г. –1 902,40 CAD. Във връзка с това у митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, поради което и на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 и чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., с писмо peг. № 32-55501/10.02.2023 г. от „Е и Д Инвест“ ЕООД са изискани допълнителни доказателства. С писмо с рег. № 32-1900332/22.05.2023 г. от вносителя са представени писмени обяснения и снимков материал, като е заявено, че „Всички автомобили са закупени в катастрофирало състояние от канадска фирма, като пакет автомобили в неработещо състояние. За всеки автомобил е предоставен опис на необходимите части за ремонт на автомобилите, като всички са продадени в Република България в състоянието, в което са пристигнали“. Митническите органи са приели, че дружеството не е представило доказателства в потвърждение на декларираната цена, поради което, с писмо № 32-516842/15.08.2023 г., „Е и Д Инвест“ ЕООД е уведомено, съгласно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на неблагоприятен индивидуален административен акт. В предоставения 30-дневен срок дружеството не е изразило становище. С Решение № 32-768313/08.03.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, на основание чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за автомобила е определена нова митническа стойност в размер на 4 579,46 лв. (левова равностойност на 3 485 CAD), както и са установени за досъбиране 207,96 лв. за мито и 457,51 лв. за ДДС. Съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Относно материалната незаконосъобразност на административния акт решаващият състав се е аргументирал с обстоятелството, че митническите органи не са обосновали основателни съмнения касателно декларираната митническа стойност на автомобила. Според съда новата митническа стойност неправилно е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС, като не е изчерпана последователността, предвидена в чл. 74, § 2 от МКС. Решението на административния съд е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. В конкретния случай са констатирани разминавания и противоречиви данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, поради което, противно на мотивите на административния съд, правилно и обосновано митническият орган е приел, че са налице съмнения относно декларираната митническа стойност, като същите не са отпаднали въпреки представената от декларатора информация. Неправилно решаващата съдебна инстанция е счела, и че незаконосъобразно митническата стойност на автомобила е определена по реда на чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според предвиденото в § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. Противно на изводите на административния съд, в случая митническият орган е мотивирал неприложимост на методите по чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013. В митническото решение се съдържат съображения, според които липсва информация за внос с приети договорни стойности на стоки, които са еднакви във всяко отношение, или имат подобни характеристики, като е изтъкната спецификата на стоката – употребяван пътнически автомобил, който е катастрофирал. В тази връзка, като част от административната преписка, е представено извлечение от митническата система МИС3А (л. 49 и л. 50) за периода 05.03.2021 г. – 03.06.2021 г. относно извършена справка за автомобили с марка и модел Volkswagen, модел Tiguan, допуснати за свободно обращение, според която не са открити записи за сходни или идентични стоки. Справката е подписана от Н. Попова – главен инспектор в отдел „Митническа дейност“ ТД Митница Бургас. По отношение неприложимостта на метода, предвиден в чл. 74, § 2, буква „в“, в акта е посочено, че липсва база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични ли сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза, в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното дружество, като тази цена се намалява с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Съобразно мотивите на административния акт е отхвърлен и методът по чл. 74, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са изложени съображения за липса на информация относно предвидените в разпоредбата разходи, които следва да се отчетат при определяне на стойността. В оспорения административен акт се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. При наличие на ангажирани доказателства, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламента не е открита информация за "идентични" и "сходни" стоки, както и с оглед липсата на данни, необходими за остойноставяне във връзка с предвидените в букви „в“ и „г“ методи, следва да се приеме, че е изпълнено изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи, по начин, позволяващ ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл Решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/13). По отношение приложимостта на метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъдат съобразени дадените с Решение по дело Т-296/25 от 25 март 2026 година на Общия съд разяснения, главното производство по което е идентично от фактическа страна с процесния казус. В решението си Съдът припомня, че резервният метод (или методът „fall back“), предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, представлява крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в член 70, параграф 1 от посочения кодекс, или на вторичните методи, предвидени в член 74 (т. 25). Следователно с оглед на целта и формулировката на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза понятието „налични данни на митническата територия на Съюза“ трябва да се тълкува разширително като отнасящо се до фактическата наличност на данни в смисъл, че митническите органи на Съюза могат да разполагат с тях за целите на определянето на митническата стойност на дадена стока. От това следва, от една страна, че понятието „налични данни на територията на Съюза“ не може да се ограничи до данните, събрани в рамките на Съюза. В този смисъл фактът, че данните произхождат от трета държава, не изключва възможността те да представляват „налични данни на митническата територия на Съюза. Такъв е случаят по-специално, когато става въпрос за данни относно декларираната при износ цена на стока, които са предоставени от митническите органи на държавата на износа въз основа на международно споразумение, уреждащо митническото сътрудничество между Съюза и тази трета държава, каквито са Споразумението относно митническо сътрудничество Канада—ЕС и ВИТС Канада—ЕС, които предвиждат взаимопомощ по митнически въпроси“ (т. 26, т. 27 и т. 28). С оглед тези съображения на Съда, по поставения първи преюдициален въпрос по дело Т-296/25, е даден положителен отговор, а именно – член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. Следователно информацията за декларираната износна цена на автомобила, предоставена от канадските митнически власти, която значително надвишава цената, посочена от вносителя в МД и представената фактура, представлява „налични данни“ по смисъла на чл. 74, § 3 Регламента. Следва да се акцентира, че полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма, поради което е годно доказателствено средство. В действителност, представеното извлечение от канадската митническа система – CERS, в която е отразена износна стойност на автомобила в размер на 3 485 CAD, възприета от митническия орган за митническа стойност на осъществения внос, представлява електронна справка в табличен вид. По делото обаче е представено писмо от служител на канадската гранична служба (л. 94), в потвърждение факта, че информацията, посочена в извлечението, е официалната стойност, декларирана при износа на автомобила от Канада за България. В тази връзка и при преценка относно допустимостта на използвания метод за остойностяване по чл. 74, § 3 вр. чл. 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, следва да бъде съобразено даденото с т. 32 от Решение по дело Т-296/25 разяснение, според което „при определянето на митническата стойност съгласно член 74, параграф 3 ... трябва да се признае, че органите разполагат със свобода на преценката при прилагане на резервния метод (или метода „fall back“), който трябва да се прилага при спазване на принципите и разпоредбите, изброени в член 74, параграф 3 от посочения кодекс. Всъщност член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че митническата стойност се определя чрез разумни способи, съответстващи, първо, на Споразумението за митническото остойностяване, второ, на член VII от ГАТТ от 1994 г. и трето, на дял II, глава 3 от посочения кодекс относно стойността на стоките за митнически цели. Нито Споразумението за митническото остойностяване, нито правото на Съюза изключват възможността митническите органи на държава — членка на Съюза, да определят митническата стойност на дадена стока чрез прилагане на резервния метод (или метода „fall back“) въз основа на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока с местоназначение в митническата територия на Съюза (т. 32). В случай като разглеждания в главното производство, използването на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, не противоречи на забраната по член 7, параграф 2, буква б) от Споразумението за митническо остойностяване. Всъщност, макар тази разпоредба, възпроизведена в правото на Съюза в член 144, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/2447, да забранява определянето на митническата стойност въз основа на „система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две алтернативни стойности“, тя по никакъв начин не забранява използването на декларираната цена при износ на същата стока, ако това е единствената налична за митническите органи стойност, по-специално с оглед на наличието на основателни съмнения относно истинността на първоначално декларираната стойност съгласно член 70 от Митническия кодекс на Съюза. (т. 36) Накрая, следва също да се отбележи, че доколкото декларираната цена при износ, съобщена в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, по принцип съответства на реалната стойност на дадена стока, използването на тази цена не противоречи и на забраната за определяне на митническата стойност въз основа на произволно определени или фиктивни стойности, съдържаща се в член 7, параграф 2, буква ж) от Споразумението за митническо остойностяване, както и в член 144, параграф 2, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/2447, което запитващата юрисдикция следва да провери (т. 37). В заключение Общият съд, по поставения втори въпрос, е приел, че член 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. При съобразяване даденото от Общия съд тълкуване, следва да се приеме, че митническият орган е мотивирал приложимостта на метода по чл. 74, § 3 от Регламента, използвайки данните за декларираната цена при износа на процесния автомобил, предоставени от митническите власти на Канада. Тези данни представляват допустим източник на информация, попадат в обхвата на „наличните данни“ и тяхното използване съставлява признат от правото на ЕС разумен способ за остойностяване в хипотезата на резервния метод, което обуславя законосъобразност на издадения административен акт. Предвид на изложеното, решението на административния съд е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу митническото решение. Разноски: С оглед резултата по спора, в полза на касатора следва да се заплатят сторените разноски пред двете съдебни инстанции. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, „Е и Д Инвест“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Митница“ сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро за всяка съдебна инстанция, както и 2,72 евро държавна такса, или общо 207,24 евро.