Определение № 1373 от 22.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4550/2023 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Гражданско дело № 4550 от 2023 г. е образувано по касационна жалба на Е. Г. А. срещу решение № 2409 от 11.05.2023 г. по в.гр.д.№ 7430 от 2022 г. на Софийския градски съд, II-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20033315 от 02.05.2022 г. по гр.д.№ 13389 от 2021 г. на Софийския районен съд, 27 състав в обжалваната му част, с която Е. Г. А. е осъден да заплати на Л. В. В. на основание чл.45 ЗЗД сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.01.2020 г. до окончателното плащане. С молба вх.№ 5089 от 22.03.2024 г. Е. Г. А. е поискал ВКС да спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на основание чл.282, ал.2 ГПК. Към молбата е представено платежно нареждане от 22.03.2024 г. за внасяне по сметката на ВКС на обезпечение в размер на 10 000 лв. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК спирането на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение се допуска от ВКС при подадена пред него касационна жалба, след внасяне на обезпечение в размер на присъдената с обжалваното решение сума. Тъй като в конкретния случай срещу постановеното от Софийския градски съд въззивно решение е подадена касационна жалба, по която е образувано настоящото дело по описа на ВКС, и дължимото съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение в размер на 10 000 лв. е внесено, молбата за спиране на изпълнението на решението следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия