Решение № 56 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2705/2013 г.

Решение № 56 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2705/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 26 от 16.01.2013 г. по въззивно търговско дело № 1242/2012 г. на Пловдивския АС, в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския ОС по т. д. № 245/2009 г. за отхвърлянето на предявените срещу [фирма], [населено място] искове: 1/ за заплащането на дължима част от цената по чл. 2, ал. 1, б. "в" от сключения на 12.09.2008 г. договор за продажба на дружествените дялове на ищеца от [фирма], [населено място] - сумата 443 843.27 лв. - вноски за м. октомври, ноември, декември 2008 г., януари и февруари 2009 г.; 2/ за присъждане неустойка за забава върху всяка една от вноските от датата на падежа до предявяване на иска в общ размер 12 413.02 лв.; 3/за заплащане на увеличение на цената на дяловете, на основание чл. 2, ал. 2 от същия договор за разликата над 16 467.19 лв. до предявения размер 126 081.12 лв.; 4/ за заплащане на законната лихва върху сбора на претендираните неустойки /12 413.02 лв./ от предявяване на иска до окончателното плащане; 5/ за присъждане на неустойка за забава в размер на 8% годишно върху сумите 443 843.27 лв. и 126 081.12 лв. от датата на завеждането на иска до окончателното плащане; и за уважаването на насрещния иск за сумата 240 000 лв. -неустойка, дължима на основание чл. 7 от същия договор поради неверни декларации по чл. 6, б. "о" и б. "т", ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържат твърдения за недопустимост на решението по насрещния иск и неправилност на решението по главните искове поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие със закона. Твърденията са, че както насрещният иск, така и отговорът на исковата молба, са депозирани след изтичането на 14 дневния преклузивен срок по чл. 367, ал. 1 ГПК. Развити са подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд за нередовно връчване на преписа от исковата молба, изразяващо се в ненадлежно и неясно отразяване на качеството на получателя - "ю-т", както и доводи, че ответникът не е оспорвал получаването на преписа от исковата молба на отразената в съобщението дата. Посочва се, че в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК не са обсъдени доводите на ищеца, че фактът на подаването на отговора и на насрещния иск един ден след изтичане на 14 дневния срок еднозначно установява и законосъобразността на връчването и приемането му за редовно от самата страна. Изложени са обстойни доводи по заявените основания за неправилност на решението. В съдебно заседание, с оглед изразеното становище по въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, се поддържа становището за приложение на последиците на чл. 370 ГПК - заявените с отговора на исковата молба възражения и доказателствени искания да се приемат за неизвършени, а предявеният насрещен иск да бъде изключен от предмета на спора. Насрещната страна [фирма] оспорва касационната жалба. Счита, че въпросът по който е допуснато касационното обжалване е правилно разрешен от въззивния съд и решението му следва да бъде потвърдено по подробно изложени съображения. С определение № 964 от 12.12.2013 г. е касационното обжалване е допуснато на основание т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос свързан с приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 3, изр. второ ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвижда специфичен, приложим само по отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване на съдебни книжа, като регламентира мястото на връчване- в канцеларията на последния посочен в съответния регистър адрес /седалище и адрес на управление/ и лицата, чрез които може да стане -всеки служител или работник, който изрази съгласие да ги приеме. Разширяването на кръга на лицата, които могат да приемат съдебните книжа от името на адресата-търговец или юридическо лице цели рационализирането на режима на връчване, като удостоверяването на изпълнението е чрез отразяване в документа по чл. 44, ал. 4 ГПК на "имената и длъжността на получателя". Спазването на последното правило е доказателство за валидното извършване на процесуалното действие, чиято цел е достигане на съобщението до адресата с цел обезпечаване правото му на защита и от значение за началото на процесуалните срокове. Законът не съдържа като императивно изискване посочването на трите имена на получателя. Такъв извод не би могъл да бъде обоснован и с образеца на призовката по Наредба № 7/22.02.2008 г., издадена на основание чл. 55 ГПК, тъй като утвърдената форма няма императивен, а препоръчителен характер, а надлежното връчване е налице, ако съобщението е достигнало до адресата, в който смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, Определение № 229 от 04.04.2012 г. по ч. т. д. № 163/2012 г. на ВКС, I т. о., към която настоящият състав се присъединява. Като гаранция за редовността на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността - т. е. информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежното извършване на процесуалното действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз основа на вписаните данни, би могъл да оспори, че получателят е негов служител/работник. Изискването за установимост на получателя не би било нарушено, ако длъжността му е изписана със съкращение, стига то да е разбираемо и недвусмислено. Ако отразената в разписката за връчване информация при цялостната й преценка, дава възможност за еднозначен извод за личността на получателя, индивидуализирана чрез имена, използването на общопонятно съкращение за обозначаване на длъжността, не опорочава редовността на връчването и изискването на чл. 50, ал. 3, изр. второ ГПК не е нарушено, в което се състои отговорът на първата част на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението на делото - чл. 7 ГПК. Част от тях е връчването на съдебните книжа и за редовността съдът следи служебно. Служебното начало обхваща и допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. В случаите, когато страната-адресат на получените съдебни книжа не твърди нередовност на връчването, а поддържа, че в резултат на достигането до нея на изпратено съобщение и надлежното й уведомяване, извършва съответното свое процесуално действие за защита в срок, в нарушение на пределите на допустимата съдебна проверка е преценката, че връчването, в отговор на което е предприетото процесуално действие, е било нередовно. Ако страната не се позовава на нередовност на връчването, извън правомощията на съда е да изследва този въпрос и да обвързва това процесуално действие с пороци, които страната не твърди. Ако самият адресат е приел връчването за редовно, съдът не би могъл да прави обратния извод. Дори и при връчването да е имало неправилност, която съдът констатира, но страната приема съобщението за надлежно достигнало до нея на неоспорваната дата, нередовността в случая е избягната-поправена - чл. 54 ГПК. Преценката за редовността на връчването следва да се извършва не само с оглед формалното наличие на реквизитите в разписката, която го удостоверява, а с оглед целта на процесуалното действие- предаването на документа на страната, за да се запознае със съдържанието му и в определен срок да прецени дали да предприеме съответните действия за защита интересите си; то има за цел действителното уведомяване на адресата като гаранция за обезпечаване правото на защита. Ако страната в отговор на връчването, е предприела процесуални действия, без да оспорва достигането на уведомяването, следователно то е изпълнило своята цел и за редовността му може да се съди и от тези обстоятелства, в което се състои и отговорът на втората част от въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. С оглед отговора за поставените въпроси касационната жалба е основателна. При върната оформена с надлежните реквизити разписка и предприети процесуални действия в отговор на получаването й, въззивният съд е мотивирал нередовно връчване на препис от исковата молба /чл. 367, ал. 1 ГПК/, на което ответникът не се е позовавал, служебно е подменил становището на страната и е въвел като спорни незаявени твърдения. В очевидно несъответствие с изложеното във въззивната жалба, П. е посочил, че преценката на първоинстанционния съд по този въпрос не е предмет на обжалването. На 18.05.209 г. на адреса на седалището на ответника е връчено съобщението с указанията по чл. 367, ал. 1 ГПК, прието от "ю-т Г. Г. " срещу подпис. В отговора на исковата молба и при предявяването на насрещния иск ответникът е твърдял, че извършва тези процесуални действия в двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК. Въпросът за неспазването му е поставен от ищеца с допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК. В допълнителния отговор по чл. 373 ГПК отново е поддържано твърдението, че срокът е спазен, а редовното достигане на съобщението с указанията по чл. 367 ГПК явства от предприетите от дружеството действия- на 20.05.2009 г. законният представител на дружеството е упълномощил процесуален представител - адв. Н. К. /л. 92 от материалите по делото на първоинстанционния съд/, който да защитава дружеството по образуваното под № 245/2009 г. дело на ОС Пловдив. Без никакъв довод от ответника за нередовност на връчването по повод получаването на 18.05.2009 г. на съобщението с указанията по чл. 367, ал. 1 ГПК чрез "ю-т Г. Г. ", изпратено на адреса по чл. 50, ал. 1 ГПК, въззивният съд, от една страна е приел за правилна преценката на окръжния съд за нередовност на това процесуално действие поради непосочване на трите имена и използване на съкращение при обозначаване на длъжността, а от друга, че няма въведен довод във въззивната жалба, при положение, че това е първото изложено съображение за неправилност на първоинстанционния акт. Апелативният съд е следвало да обсъди това възражение с оглед заявените позиции на страните като констатира, че депозирането на отговора на исковата молба и насрещния иск е станало извън преклузивния срок по чл. 367, ал. 1 и ал. 4 ГПК, броен съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ГПК и при съобразяване на начина на изпращане /чл. 62, ал. 2 ГПК/. Срокът изтича на 01.06.2009 г. -понеделник, присъствен ден, а книжата са предадени на "Б. Пост" на 02.06.2009 г. и получени в съда на следващия ден-обстоятелство което не е спорно по делото. Поддържаните в настоящото производство от ответника доводи за нередовност на връчването не могат да бъдат обсъждани, защото се заявяват несвоевременно. Обстоятелството, че ответникът не е направил възражение по доклада при разглеждането на делото /чл. 375, ал. 1 ГПК/ не е равнозначно на отказ от поддържаната теза за просрочие на отговора и насрещния иск. С оглед на изложеното решението на апелативния съд следва да бъде отменено като неправилно и делото на бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за извършване на съответните процесуални действия, съобразени с депозирането на отговора на исковата молба, приложенията към него и насрещния иск извън преклузивните срокове. По отношение на разноските за настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо Т. о.