Определение № 50041 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена от И. Г. Ш., чрез адв. А. Д., молба за изменение на определение № 50022 от 23. 01. 2023 г. по гр. д. № 2701/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските. Твърди се, че незаконосъобразно И. Ш. е била осъдена, на основание чл. 38 ЗА, да заплати на адв. С. И. Х. сумата 550 лв. възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на ответника В. Ц. Д. пред касационната инстанция, изразяващо се в изготвяне на отговор на касационната жалба, по следните съображения: ищцата е била освободена от такси и разноски, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което и дължимото на основание чл. 38 ЗА възнаграждение на адв. Х. не следва да се възлага в нейна тежест; към отговора на касационната жалба не е бил представен списък по чл. 80 ГПК; не е представен договор за правна защита на ответника пред ВКС. Евентуално се твърди прекомерност, по смисъла на чл. 75, ал. 5 ГПК, на присъденото адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на определението в посочената част или намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на присъдения размер от 550 лв. Настоящия състав на Върховния касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е отговорна за разноски, адвокатът, оказал безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Недопускането на касационно обжалване на обжалваното от И. Г. Ш. въззивно решение ангажира отговорността на жалбоподателката за разноските, направени от ответника по касационната жалба пред касационната инстанция, както и отговорността й за заплащане, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на възнаграждение на адвоката на ответника, оказал му безплатна правна помощ и процесуално представителство в касационното производство. Определеният от състава на ВКС размер на адвокатското възнаграждение е в минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на намаляване. Не се основава на закона доводът на молителката, че отговорността на ищцата за разноските, направени от ответника при разглеждане на делото, включително и за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, не може да се ангажира, тъй като същата е освободена от съдебни такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, както и че непредставянето на списък по чл. 80 ГПК освобождава насрещната страна от отговорността за разноски по чл. 78 ГПК. Неоснователен е и доводът за непредставяне на договор за правна помощ и съдействие. В първоинстанционното производство е представено пълномощно от 29. 11. 2014 г., с което ответникът В. Ц. Д. е упълномощил адв. С. И. Х. да го представлява и защитава по делото до приключването му пред всички инстанции (първа, въззивна и касационна). Представен е и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се оказва безплатна правна помощ на колега, на основание чл. 5, т. 3 от Наредба № 2/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,