Решение № 5144 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 165/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез главен юрисконсулт К. Гяурова, срещу решение № 34329 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 6684/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта му, с която е отменено решение № 513005-102 от 28.04.2025 г., в частта, с която е отказано заличаване на личните данни на Н. Т. К., обработвани в информационните фондове на Министерство на вътрешните работи (МВР) и е изпратена преписката на директора на СДВР за изпълнение съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са наведени доводи срещу решението на АССГ като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Счита, че общественият интерес от съхраняване на данните с цел превенция на престъпността има превес в процесния случай. Позовава се на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и издадената възоснова на него Инструкция №8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл.26, ал.1, т.3 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР: 3. могат да обработват всички необходими категории лични данни. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмена молба поддържа жалбата. Ответникът по касация – Н. Т. К., редовно уведомен, в писмен отговор чрез адв. С. Гогов излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави без уважение, а съдебното решение в оспорената му част да се потвърди, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание се представлява от адв. Гогов, претендира разноски при условията на по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, тъй като не се установяват отменителни касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. излага доводи за правилност на оспореният съдебен акт, счита, че не са налице релевираните с касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Н. Т. К. е подал в Главна дирекция „Национална полиция“ заявление рег.№ 328605/04.02.2025 г., чрез адв. Гогов, с искане на снемане на полицейски регистрации и заличаване на лични данни, обработвани в информационните масиви на МВР. Позовава се на европейското законодателство със задължителен за България характер. Съгласно член 4, §1, букви в) и д) от Директива 2016/680, във връзка с член 5, член 10 и член 13, §2, буква б) и член 16, §2 и §3 от тази директива и в светлината на член 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, националното законодателство не може да бъде тълкувано в смисъл, че полицейската регистрация е неограничена във времето и не съществува ред за нейното снемане, като липсват основания за съхраняването на тези лични данни и обработването им без да са ясни целите за това. Цитира решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение е все още необходимо и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Органът установил, че заявлението отговаря на чл. 9, ал. 4 от Вътрешния правилник за организация на работа в Министерство на вътрешните работи по постъпили заявления от физически лица във връзка с обработването на техните лични данни, утвърдено със заповед №8121з-1110/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Приел искането за допустимо и разглеждането му основателно. В СДВР е образувано е и разгледано производство по реда на чл.42, ал.1, чл.45 и чл.56, ал.2 и ал.6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и във връзка с чл.25, ал.3 от ЗМВР. Съгласно писмо рег.№3286р-8568/екз.№2/14.02.2025 г. от началник отдел „Координация и информационно-аналитична дейност“ (КИАД) при ГДНП до директора на СДВР, по данни на „Картотека полицейска регистрация“ – ГДНП е установено, че за Н. Т. К. се обработват данни за извършени му полицейски регистрации. С процесното решение на директора на СДВР са изтрити личните данни на Н. Т. К. в Интегрираната регионална полицейска система – София във връзка със ЗМ 94/26.03.2015 г. по описа на сектор КП 01 – СДВР и задържане от полицейски орган за срок от 24 часа със заповед №741/30.03.2016 г. в 04 РУ-СДВР. С решението е отказано изтриването на личните данни на К. обработвани в Интегрираната регионална полицейска система - София във връзка със ЗМ 659/13.03.2017 г. и ЗМ 1943/28.08.2017 г. и двете по описа на 07 РУ-СДВР; Наказателно производство – присъда по НОХД №16390/2017 г. от 30.11.2018 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав; Наказателно производство – присъда по НОХД №4990/2018 г. от 03.02.2020 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав; Задържане от полицейски орган за срок до 24 часа със заповед №706 от 25.04.2017 г. по описа на 07 РУ-СДВР. Решението е прието на основание чл. 25 и чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, заповед №8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи относно оправомощаване на длъжностни лица да разглеждат и да се произнасят по постъпили искания за упражняване на права от субектите на данни по чл.12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, чл. 42, ал. 1, чл. 45 и чл. 56, ал. 2 и ал. 6 от ЗЗЛД и във връзка с чл. 22, ал. 1 във връзка с чл. 21 от Инструкция №8121з-1280/07.10.2021 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи. Административен съд – София-град е бил сезиран с жалба от Н. К. срещу решението на директора на СДВР, в частта му, с която е отказано изтриването на личните данни на К.. Съдът е приел, че административният акт в обжалваната му част е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и реквизити, но е незаконосъобразен, поради нарушения на административно производствените правила и материалноправните разпоредби. Предвид което го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. Съдът е изложил съображения, че редът за обработване на лични данни се определя с Инструкция №8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер на министъра на вътрешните работи. Съобразил чл.2, ал.2 от Инструкцията, в който е посочено, че целта на обработката и съхранението на личните данни по Инструкцията е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред или когато целите съвпадат с целите по Директивата. В съдебното решение е обсъдено, че в чл.3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. са посочени обстоятелствата, при настъпването на които личните данни се заличават. Между тези обстоятелства не е предвидено заличаване поради реабилитация или при условно осъждане на лицето преди настъпване смъртта на лицето. Отчел, че предвидените срокове в чл.3 са конкретни, след изтичането на които данните се заличават и не е налице неограничено във времето обработване на лични данни. Действително сроковете за съхранение на тези данни и периодичната им проверка се определят от администратора на лични данни, какъвто е министърът на вътрешните работи. В чл.21, т. 4 от Инструкция № 8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР е предвидено задължение за периодична проверка дали не е отпаднала необходимостта от обработване на данните, като се имат предвид и целите, за които се обработват процесните лични данни и приложимото право на ЕС. В случай, че целите съвпадат с тези по Директива /ЕС/ 2016/680 следва да се отчетат съответните обстоятелства и да се изложат мотиви за тях, а когато данните се обработват за други различни цели, което е допустимо съгласно съображение 7 от преамбюла на Директива /ЕС/ 2016/680, следва да се посочат същите в крайния акт. Според решението на съда, ако тези други цели попадат в обхвата на Регламент /ЕС/ 2016/679 и в хипотезата на чл.42, ал.3 от ЗЗЛД следва да се има предвид, че Регламентът е директно приложим и с предимство пред националното право. Член 17, ал.1, б. "а" от Регламента дава право на субекта на данни да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените основания, личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. В подадената до директора на ГДНП молба жалбоподателят изрично се е позовал на чл. 17 от Общия регламент относно защита на данните. Съгласно посочената разпоредба от Общия регламент относно защитата на данните детайлно са регламентирани основанията за изтриване на лични данни (правото "да бъдеш забравен") като в б."а" са посочени случаите, при които личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. Както е посочил съдът, в случая жалбоподателят е изтърпял наложените му условни наказания "лишаване от свобода", реабилитиран е и няма данни за други противообществени прояви на лицето към момента на подаване на молбата. При тези факти органът е следвало да извърши преценка дали е отпаднала необходимостта от съхранение на личните данни на жалбоподателя в информационните фондове на МВР. Действително настъпилата реабилитация не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните в полицейския регистър, но е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, и следователно е обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение /в този смисъл Решение на СЕС от 30 януари 2024 г., Direktor na Glavna direktsia "Natsionalna politsia" pri MVR – Sofia, С-118/22 г., ECLI:EU:C:2024:97. От посоченото решение на СЕС също следва, че необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел следва да бъде установявана във всеки конкретен случай, като се отчита рискът, който представлява осъденото лице, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив. Според съдебното решение, в случая необходимостта от съхранение на личните данни на жалбоподателя не е обсъдена и не е доказана от органа, който носи доказателствената тежест, поради което съдът приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до несъответствие с материалния закон. Предвид изложеното, поради неизвършване на проверката по чл.21, т.4 от Инструкция № 8121з -1280/07.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в МВР и по чл.17 от Общия регламент относно защита на данните, относно правнорелевантните обстоятелства по приложимото право на ЕС и липсата на мотиви във връзка с тях оспореното решение е отменено и на основание чл.173, ал.2 от АПК административната преписка върната на административния орган за изпълнение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. С решението на първоинстанционния съд правилно е наблегнато на необходимостта от анализ по чл. 21, т. 4 от приложимата към случая Инструкция №8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи. Следва да се вземе предвид, че съгласно чл.21 от същата инструкция, изтриване на лични данни се извършва въз основа на: 1. влязъл в сила акт на орган на съдебната власт; 2. влязъл в сила акт на КЗЛД; 3. установено по служебен път несъответствие между оригиналния документ и извършеното обработване на данни във фонда; 4. отпадане на необходимостта от обработване на данните; 5. предоставяне на данни от субекта без правно основание по чл.6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 или в противоречие с принципите по чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679; 6. основателно искане на субекта на данните - при упражняване на неговото право да поиска от министъра на вътрешните работи изтриване на личните данни, които го засягат; 7. основателно искане от органи или организации, предоставили личните данни, включително по силата на международен договор; 8. оттегляне на съгласието за обработване от страна на субекта на данни, когато обработването се извършва на основание съгласие; 9. изтичане на срока за съхранението на данните. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че от органа следва да бъде извършена задълбочена преценка относно това налице ли са или не достатъчно обективни факти и обстоятелства, които са довели до отпадане на необходимостта от обработване на данните. В процесния случай са налице няколко регистрации на лицето, които следва да бъдат анализирани поотделно и като съвкупност. Административният орган в мотивите на процесното решение възоснова на извършената проверка, изисканите справки от информационните масиви, становища и предложения, е изложил описание на всяка от регистрациите, като е налице обсъждане и обща преценка и заключение за изтриване на част от личните данни да заявителя и отказ от изтриване на друга част. Следва да се изложат задълбочени мотиви, защо органът е счел, че по отношение на част от данните са налице фактически и правни основания за отпадане на необходимостта от обработването им, а за останалата част не са. Необходим е анализ относно личността и поведението на заявителя, да бъдат съобразени твърденията му, че за извършените деяния е изтърпял наложените му наказания и е настъпила реабилитация (която не е самостоятелно основание за заличаване на данните), че няма нови противообществени прояви, работи по трудов договор, че има семейство и деца, за които полага грижи. Тези обстоятелства не са обсъдени и взети предвид в достатъчна степен в процесния административен акт, не са съпоставени с другите факти и обстоятелства по случая. В нарушение на чл. 35 и 36 от АПК, административният орган е постановил решението си преди да изясни фактическата обстановка в нейната пълнота и цялост. Към настоящия спор е приложимо решение от 30 януари 2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22. АССГ правилно приел, че в процесния случай административният орган дължи преценка дали е налице необходимост от продължаване съхраняването на личните данни на заявителя (жалбоподател в първоинстанционното производство) и дали това съхраняване все още е необходимо за целите, за които личните данни са били обработвани, включително във връзка със защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Предвид специфичния характер на дължимата в конкретния случай преценка от страна на компетентния административен орган, такава не може да бъде направена за първи път от съда в хода на образуваното съдебно производство, нито да бъдат допълвани и/или изменяни съображенията на органа в една или друга посока. Реабилитацията не е основание за заличаване на данните, тъй като обработването им е свързано с факта на извършване на деянието, а не с осъждането. Съдът правилно е приел, че оспореният акт съответства на изискванията на Директива 2016/680 и националната нормативна уредба. Следва да се анализира дали съответните хипотези на обработка на лични данни покриват признаците на хипотезите по чл.3, т.1 - 8 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР, в които са уредени условията за заличаване на личните данни на субектите на данни след изтичане на визираните тях срокове. За да са налице основания за заличаване на данните, следва да се установи освен наличието на предпоставките на чл.3 от Инструкция № 121з-748/20.10.2014 г. и дали информацията се обработва съобразно предвидените законови цели, регламентирани в разпоредбата на чл.2, ал.2 от Инструкцията, съгласно която целта на обработката и съхранението на личните данни по ал.1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем и осъден за две умишлени престъпления от общ характер. Съдът правилно е посочил, че настъпването на реабилитацията не е основание за заличаване на личните данни на заявителя, тъй като обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е свързано с факта на извършването на деянието, а не се явява последица от осъждането на лицето. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Освен изискванията в приложимата нормативна уредба, съдът е обсъдил спорния въпрос в контекста на Решение на СЕС от 30 януари 2024 г., Direktor na Glavna direktsia "Natsionalna politsia" pri MVR – Sofia, С-118/22 г., ECLI:EU:C:2024:97, което съгласно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. С решението е дадено задължително тълкуване, че чл.4, §1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Правилно съдът е приел, че в случая в оспореното решение и съпътстващите документи в административната преписка не се съдържат достатъчно обстоятелства, които обуславят изводите на административния орган, че не са налице основания за заличаване на личните данни на жалбоподателя от информационните фондове на МВР. В хода на административното производство е извършена проверка за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Администраторът на лични данни е изложил в акта съображения, че настъпилата реабилитация не води задължително до изтриване на личните данни на лицето, а останалите обстоятелства, свързани с характера на престъпленията, наличието на предходни производства и осъждания, справката от централния регистър, в която се съдържат данни за криминални прояви на лицето, показват, че с оглед целите на обработката на лични данни искането за заличаване на личните данни на жалбоподателя е неоснователно. Данните от тази проверка следва да бъдат преценени от административния орган не само относно основанията за заличаване на личните данни по националното право, но да се направи и преценка на баланса между обществения интерес и правото на субекта на данни за изтриването им. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и съобразено с практиката на ВАС по сходни случаи, изискваща задълбочен анализ и преценка от административния орган в горепосочените аспекти. Първоинстанционният съд правилно е установил, че в оспорения административен акт липсват съображения относно необходимостта от продължаване съхраняването на личните данни, което го прави несъобразен с приложимото право. Полицейската регистрация е предмет на отделно произнасяне на административния орган, с отделен административен акт - заповед, предмет на самостоятелно производство по обжалване. То няма отношение към производството за проверка на законосъобразността на решението, с което е отказано заличаване/изтриване на личните данни на жалбоподателя във връзка с негово заявление до ГДНП, препратено на СДВР, подадено по реда на чл.21, т.6 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, в който е закрепено правото на субекта на данните да поиска изтриване на личните данни, които го засягат. В случая следва да се съобразят и да не се смесват процедурите по искане за заличаване на лични данни по реда на ЗЗЛД и по искане за снемане на полицейска регистрация по реда на чл.68, ал.6 от ЗМВР, което било довело до мотивиране на отказа за заличаване на лични данни с мотиви за отказ за снемане на полицейска регистрация. Правилен е изводът на АССГ за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част, поради несъобразяване с тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30 януари 2024 г., Direktor na Glavna direktsia "Natsionalna politsia" pri MVR – Sofia, С-118/22 г., ECLI:EU:C:2024:97. Правилен е решаващият извод на АССГ относно приложимостта към настоящия случай на цитираното решение на СЕС. Според т.70 от това решение на СЕС, чл.5 от Директива (ЕС) 2016/680, оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т.45 от същото решение следва, че за да се подходящи, сроковете за такава периодична проверка трябва - в съответствие с член 4, параграф 1, букви в) и д) от тази директива в светлината на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) - в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС подобно изискване не е изпълнено, когато единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение е все още необходимо. С тези аргументи извършването на периодична проверка в горния смисъл е предпоставка както за законосъобразното провеждане на инициирано административно производство по реда на чл.21, т.6 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР, така и за административно производство по реда на чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл.68 от ЗМВР. Тоест, съображенията на СЕС, довели до постановяване на решението по дело С-118/22, както и самият му диспозитив относно тълкуването на чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, следва да се прилагат в еднаква степен както по отношение на производствата с предмет искане за снемане на полицейска регистрация, така и в рамките на производствата, инициирани по заявление за заличаване на лични данни в информационните фондове на МВР. В противен случай, ако се приеме, че решението на СЕС е приложимо само при отказ за снемане на полицейска регистрация и е неотносимо към отказа за заличаване на лични данни от информационните фондове на МВР относно лица, осъдени с влезли в сила присъди, би се стигнало до неоправдано противоречие в правното положение на тези лица, които биха имали право на обоснована преценка относно необходимостта от продължаващо съхранение на личните им данни, съдържащи се в извършената полицейска регистрация, но не и на проверка относно необходимостта от съхраняване на личните им данни в информационните масиви на МВР след момента на сезиране на органа с искане за тяхното заличаване. Изложеното налага извод за правилност на оспореното решение, с което е отменено решението на административния орган в оспорената му част и е върнато на органа за ново произнасяне по подаденото заявление от К.. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост от съхранението на данните следва да бъдат обективирани в крайния акт, завършващ производството по чл. 21, т. 6 от Инструкция № 8121з-1280 от 7.10.2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, и да са част от мотивите на органа за издаване на съответния административен акт. Мотивите на органа в горния смисъл не могат да бъдат допълвани и замествани от съда при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност върху така издадения и оспорен административен акт, обективиращ отказ за заличаване на лични данни от информационните фондове на МВР. В процесното решение административният орган е изброил и описал направените на лицето полицейски регистрации. Следва да се вземе предвид, че заличаването на полицейските регистрации е предмет на отделно административно производство, различно от процесното и имащо като краен акт заповед на министъра на вътрешните работи по чл.68, ал.6 от ЗМВР. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл.1, параграф 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, параграф 1, буква в) от тази директива, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, параграф 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Предвид горното, проверката на административния орган за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР по отношение на лицата, осъдени с влязла в сила присъда, трябва да включва събиране и анализ на широк кръг данни относно тези лица, решили да упражнят правото си да искат изтриване на въпросните данни, а именно естеството и тежестта на престъплението, за което са били осъдени с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено престъплението, евентуалната му връзка с други висящи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа и са относими към това лице, включително по отношение необходимостта от превенция на деяния, представляващи заплахи за обществения ред и сигурност. В светлината на тълкуването, дадено от СЕС, тази проверка се явява абсолютно необходима предвид липсата на други нормативно установени критерии в националното законодателство относно срока за съхранение на данните или за извършването на периодична проверка на необходимостта от съхранението им, що се касае до случаите на лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. В чл.3 от Инструкция №8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, са посочени хипотезите, при които се заличават личните данни на участниците в наказателно производство, като за хипотезите на влязла в сила осъдителна присъда и настъпила реабилитация, какъвто е настоящият случай, не е предвидено основание за заличаване преди смъртта на осъденото лице. Както бе посочено по-горе, такова разрешение в националното законодателство, предвид бланкетния си и общоприложим характер, е прието от СЕС за несъвместимо с приложимите разпоредби на Директива 2016/680 и следователно не може да послужи като валидно правно основание за постановяване на отказ за заличаване от информационните масиви на МВР на личните данни на тези лица, обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Целта на дължимата от административния орган проверка е извършването на съпоставка във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице между важността на преследваната с обработването на личните данни цел и тежестта на ограничението за упражняването на съответните основни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, като следва да се държи сметка и за баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез различни способи, включително чрез способа на полицейската регистрация, когато такъв е приложим, и правото на субекта на данни да иска изтриване на съхраняваните за него данни, щом съхранението им вече не е необходимо с оглед на целите, за които е било осъществявано. Всяко инициирано производство по реда на по реда на чл.68, ал.6 ЗМВР вр. чл.18 от Наредбата за извършване и снемане на полицейска регистрация (или производство за заличаване /изтриване/ на лични данни по чл.21 от Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи вр.25, ал.3 ЗМВР, за заличаване на информация, съдържаща лични данни в информационните фондове на МВР), предполага извършване от компетентния административен орган на проверка за необходимостта от обработване по см. на ОРЗД на лични данни на заявителя в съответните хипотези, към датата на иницииране на производството. Изменението на чл. 7 с ДВ, бр. 114 от 2025 г., в сила от 24.12.2025 г. на Инструкция № 8121з-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в министерството на вътрешните работи, не е приложима с оглед датата на инициираното производство. С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на ответника, следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 900лв. за адвокатско възнаграждение, доказани по основание и размер с представените по делото договори за правна защита и съдействие. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно, следователно в полза на ответника следва да се присъди сумата от 460,16 евро, равняваща се на 900 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение