Определение № 4476 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3668/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Б. Х. К., подадена чрез пълномощника адвокат П. Йотов, против определение № 7613 от 24.02.2026 г. по адм. дело № 326/2026 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против виза за проектиране по чл. 140 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), издадена от главния архитект на район Овча купел в Столична община на 25.04.2025 г. по заявление на „Грийн сити инвестмънт“ ЕООД с вх. № РОК25-ГР00-157/14.04.2025 г. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявява, че е обжалвал и изменението на подробния устройствен план (ПУП), с което е променено предназначението на имота, като съдът е приел в това производство, че е заинтересувано лице. Твърди, че в атакуваното определение не са изложени мотиви защо няма такова качеството и в настоящото производство. Счита, че оспорената виза има като резултат изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ), тъй като включва промяна на предназначението на имота от такова „за трафопост“ (Тп), в - „за жилищно строителство и трафопост“ (Жс и Тп). Оспорва изводите, че не допускат намалени разстояния и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване, като това е останало неизследвано от съда чрез извършването на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - главен архитект на район Овча купел в Столична община (СО), чрез юрисконсулт В. Петков, в срока по чл. 232 АПК представя писмен отговор с който оспорва частната жалба, иска потвърждаване на атакуваното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - „Грийн сити инвестмънт“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат С. Щерева, също представя писмен отговор с който оспорва частната жалба и по подробно изложени съображения моли за отхвърлянето й, с присъждане на сторените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С оспорената пред АССГ виза за проектиране, на основание актовете за одобряване на ПУП, включително и заповед № РОК23-РА50-113/06.11.2023 г. на същия орган, чл. 140, ал. 3, вр. чл. 134, ал. 6, чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗУТ е разрешено инвестиционно проучване и проектиране на многофамилна жилищна сграда с гаражи и подземен гараж в УПИ XXV-61, отреден за Жс и Тп, (ПИ 68134.4338.61), кв. 42, м. Овча Купел - актуализация, при параметри на застрояване за зона „Жг*”, съгласно ОУП (общия устройствен план) на СО, при плътност до 50 %, Кинт - 2,5, озел. - 30%, Нк.к. - 14,50м. Визата не е съобщена на жалбоподателя Б. К., който се легитимира като собственик на апартамент и гараж в многофамилна сграда в поземлен имот с идентификатор (ПИ) [заличен текст], който се съседен на имота за който е издадена визата. За да остави без разглеждане жалбата му и прекрати съдебното производството АССГ е посочил, че жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗУТ, защото не е собственик на имота за който е издадена визата, а единствено може да се легитимира като такъв на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 - т. 4 ЗУТ. За осъществяване на тази преценка съдът се е позовал на представените писмени доказателства, но макар да не е допуснал извършването на СТЕ е записал в мотивите си, че в заключението (неясно кое) е изследван и въпросът за свързано застрояване между застрояването в УПИ XXV-61 и УПИ XXIX-906, като с одобрения ПУП със заповед № РОК23-РА50-113/06.11.2023 г., такова не се създава, а също не се допускат намалени разстояния към регулационни граници и съществуващите сгради, в това число и към общата граница между двата горепосочени УПИ и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на УПИ XXIX-906. Всъщност извършването на експертиза е поискано в проведеното открито съдебно заседание от пълномощника на „Грийн сити инвестмънт“ ЕООД, а процесуалният представител на ответния орган е поискал спиране на настоящото съдебно производство до приключването на друго такова по което е обжалвана заповед № РОК23-РА50-113/06.11.2023 г. с която е изменен ПУП, на основание който е издадена процесната виза, с промяна на предназначението на УПИ XXV-61. По тези искания АССГ е посочил, че ще произнесе след произнасяне по искането за прекратяване на производството, след което е постановил в закрито заседание атакуваното сега определение. Определението е неправилно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и неизяснена фактическа обстановка. Налице е порок по чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като мотивите на съда се изчерпват с цитиране на нормите на чл. 131, ал. 2, т. 2 - т. 4 ЗУТ, позоваване на неизвършено заключение и извод, че не се допускат намалени разстояния и ограничения в режима на застрояване и ползване на УПИ XXIX-906, без да е ясно на какво се основата той. Изводът за недопустимост на оспорването, защото жалбоподателя не е заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 - 5 ЗУТ, е преждевременно направен. Действително Б. К. нито твърди, нито доказва да е собственик на имота предмет на визата и видно от нея - няма предвидено свързано застрояване, т. е. не са налице основанията по чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. По делото е установено, че той се легитимира като носител на вещни права в УПИ XXIX-906, като собственик на обекти от построената в него сграда, който е съседен по смисъла на т. 3, ал. 2, чл. 131 ЗУТ на УПИ XXV-61, за застрояването в който е издадена процесната виза. Това обстоятелство налага изясняване на въпросите за наличие, респективно липса на допуснати намалени отстояния, налице ли е промяна в предназначението на имота и дали за имота в който притежава права оспорващия се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, за което е допустимо назначаване на съдебно-техническа експертиза. В представената по делото виза е налично означение на отстояние именно към съседния УПИ XXIX-906, но в нечетлив вид, което прави невъзможна преценката от съда. Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ ПУП с определен в нормата обхват. В случая ПУП - ИПРЗ по заповед № РОК23-РА50-113/06.11.2023 г., въз основа на който е издадена процесната виза за проектиране, не е влязъл в сила. Не се спори между страните и по делото е установено, че заповедта за одобряването му е обжалвана по съдебен ред и са налице висящо производство по адм. дело № 5140/2025 г. на същия съд. Следователно, преценката относно допустимостта на оспорването срещу визата е обусловена от наличието на влязъл в сила ПУП, послужил като основа за издаването й. При наличие на висящо съдебно производство с посочения предмет не може да се обоснове еднозначен извод за липса на правен интерес за частния жалбоподател да атакува процесната виза. Едва след приключване на производството по посоченото адм. дело № 5140/2025 г. е възможно да се извърши проверка и да се отговори на въпроса дали Б. К. попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ, доколкото се легитимира като собственик и носител на ограничено вещно право на имот, съседен на имота за който е издадена процесната виза. В тази връзка съдът е следвало предвид неприключилото производство по адм. дело № 5140/2025 г. да прецени налице ли са обстоятелствата по чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството с предмет административния акт за изменение на ПУП - ПРЗ с оглед правилното определяне на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. По претенцията за разноски за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 236 АПК, следва да се произнесе АССГ, с оглед окончателния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение