Определение № 5953 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3999/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. А. С. за отмяна на влязло в сила определение №9090/23.10.2025 г. по адм.д. № 2299/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив), оставено в сила с определение №12976/16.12.2025 г. по адм.д.№ 11752/2025 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Шесто отделение. Като правно основание е посочено чл. 239, т. 5 от АПК. Твърди, че е бил лишен от възможността да упражни процесуалните си права и да участва пълноценно в съдебно производство, поради неправилното му уведомяване. Излага съображения, че въпреки наличието на електронен адрес за връчване на съобщения (чрез системата ССЕВ), съдът е предприел действия по уведомяването му единствено чрез хартиен носител. Съобщението с приложен препис от определението, чиято отмяна се иска, е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса. Без да бъде извършен опит за връчване по електронен път чрез системата ССЕВ, съдът е приел редовност на връчването. Като не е предприето действие по връчване чрез ССЕВ на крайния съдебен акт по адм.д. № 2299/2025 г. на АС – Пловдив, молителят е лишен от възможността да участва в съдебното производство, да защити правата и интересите си, и е налице хипотезата на чл. 239, т.5 от АПК. Не претендира разноски. Ответната страна директора на ТП на НОИ - Пловдив, чрез гл. юрк. К. Минкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането. Изложени са съображения, че административният орган се е произнесъл с акт за прекратяване по повод изпратените му по подведомственост жалби на К. С.. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид данните по делото, намира искането за отмяна за недопустимо по следните съображения: Производството по отмяна, уредено в глава четиринадесета на АПК, е извънреден способ за защита срещу влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Като средство за извънинстанционен контрол отмяната се допуска само на основанията, лимитативно установени в нормата на чл. 239 АПК и само по отношение на актовете, посочени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК. Предмет на искането за отмяна е определение №9090/23.10.2025 г. по адм.д. № 2299/2025 г. по описа на АС - Пловдив, оставено в сила с определение №12976/16.12.2025 г. по адм.д.№ 11752/2025 г. ВАС, Шесто отделение, с което са оставени без разглеждане жалбите на К. А. С. против Разпореждане №151-00-8620-2/14.03.2024г., Разпореждане №151-00-8620-5/01.04.2024г. и Разпореждане №151-00-8620-6/09.04.2024г., издадени от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив и обективираното в тях искане с правно основание чл.89 от АПК за възстановяване на срока за административно обжалване на цитираните разпореждания на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив, като производството по делото е прекратено. Със същото определение гореописаните жалби са изпратени по подведомственост на директора на ТП на НОИ Пловдив за произнасяне по реда на чл. 117 от КСО и чл.89, ал.2 от АПК. С определение №12976/16.12.2025 г. по адм.д.№ 11752/2025 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Шесто отделение, определението на първоинстанционния съд е оставено в сила като изцяло са споделени изложените съображения. Предмет на отмяна са само определения или разпореждания, които преграждат развитието на делото. Такива са съдебните определения и разпореждания, с които се препятства възможността за произнасяне на съда с акт по същество, по повдигнатия пред него правен спор. С определението на административния съд, чиято отмяна се иска, не е преградена възможността за съдебен контрол върху обжалваните разпореждания на административния орган. В случая задължителният административен ред по чл.117 от КСО не е бил изчерпан, поради което на основание чл. 130, ал. 4 от АПК делото е изпратено на надлежния орган извън системата на съдилищата - ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив. Когато съдът изпраща преписката на компетентния орган, административното производство остава висящо, а административният орган дължи произнасяне, като вече постановеният от него актподлежи на съдебен контрол. След новото произнасяне от административния орган, засегнатото лице има право на съдебна защита. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че с определението, предмет на настоящото производство, е разрешен процесуален спор за задължително изчерпване на защитата по административен ред. Съдебното производство не е преградено, с определението не е разрешен спор по материалното право, поради което същото не попада в категорията на съдебните актове, подлежащи на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1, пр. 1 АПК. В случая съдебният акт, чиято отмяна се иска, няма за предмет материалноправен спор и следователно не подлежи на отмяна. Налице е само едната от кумулативно изискуемите предпоставки, установени в чл. 237, ал. 1 АПК – определението е влязло в сила, но със съдебният акт не се прегражда достъпа до съд. Предвид изложеното, искането за отмяна е процесуално недопустимо и на основание чл. 249 АПК, във връзка с чл. 159, т. 1 АПК, следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,