Решение № 6 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 344/2010 г.

Решение № 6 от 3.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 344/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Л. И. Г. от [населено място], против решението от 15.12.2009 г., постановено по в. гр. д. № 854/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 09.07.2009 г. по гр. д. № 479/2009 г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявения от Л. И. Г. срещу [фирма], [населено място], обл. П., иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. В частта по иска на съсобственика на касатора - И. И. П. решението е влязло в сила като необжалвано. Касационното обжалване е допуснато с определение № 866 от 5.08.2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР№ 1/2000 г. ОСГК ВКС по въпроса може ли допускането на експертиза да стане не само по почин на страната, а и служебно от съда. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение в обжалваната част е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Л. И. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 1349,53 лв. за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/3 ид. част от земеделска земя в землището на [населено място], собствеността върху която е възстановена с решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ на ПК - гр. Д. Митрополия. Въззивният съд е отхвърлил иска поради това, че ищецът не е доказал ползването на земята от ответника през процесния период. Решението е неправилно. Установено е, че Л. И. Г. е съсобственик на земеделски имот с площ 21,810 дка в землището на [населено място], собствеността върху който е възстановена с решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ на ПК- гр. Д. Митрополия. Неправилно въззивният съд е основал извода си относно спорния въпрос дали е доказано ползването на земята през процесния период на обстоятелството, че не е подадена декларация от собствениците по чл. 69 от ППЗСПЗЗ; на обстоятелството, че процесният имот не фигурира в подаденото от ответника заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ /в което се посочват сключените договори за наем, аренда или съвместна обработка на ползваните от тях земи/ и на обстоятелството, че собственикът е могъл, но не е подал възражение срещу изготвените въз основа на декларациите и заявленията регистър за ползването на имотите и карта. В декларацията на собственика се посочват формата на стопанисване и начина на трайно ползване. Тези обстоятелства са от значение при определяне на масивите за ползване в административната процедура. Недекларирането на имота от собственика не го лишава от правото да търси обезщетение за лишаване от ползването на имота. Обстоятелството, че имотът не фигурира в подаденото заявление от ответника за ползваните от него земеделски земи, не е относимо към спора, тъй като ищецът основава претенцията си на твърдението, че ответникът ползва имота без правно основание. Ответникът от своя страна не твърди да е имал основание за ползване, а оспорва твърдението, че е ползвал имота. Т. е. спорен по делото е въпросът дали ответникът е ползвал имота. В подкрепа на твърденията в тази насока ищецът е ангажирал гласни доказателства и се е позовал на извънсъдебно признание на ответника, съдържащо се в заявленията му по програмите за Директни плащания за площ за 2007 г. и за 2008 г. и на удостовереното в приетото в първата инстанция писмо изх. № 02065/5662 от 22.05.2009 г., че ответникът е бенефициент на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция за имота по тези програми. Неправилно въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, които са незаинтересовани и имат непосредствени впечатления, че земята се обработва от ответника, а е кредитирал показанията на заинтересованите свидетели на ответника без да ги прецени с оглед на всички други данни по делото, в нарушение на разпоредбата на чл. 173 от ГПК. При данните по делото, че ответникът е бенефициент на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция по програмите за Директни плащания за площ за имота, за изясняване на фактическата обстановка по делото въззивният е следвало, но не е изяснил обстоятелството дали е образуван масив за ползване, в който да е включен имотът през процесния период с ползвател ответника /необходимостта от това е посочена и от тройната агро-експертиза по делото/. Изясняването на този въпрос е могло да стане с експертиза не само по почин на страната, а и служебно от съда - ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и на размера на средния пазарен наем и аренда на подобни земеделски земи през процесния период. Неправилно въззивният съд е отдал значение за спора на обстоятелството, че процесният период предхожда въвода във владение на собствениците. Въводът във владение не е част от процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ГПК то трябва да се отмени в обжалваната част и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение