Определение от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Вивус. БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 3074/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. С обжалваното решение АС - Стара Загора е отменил мълчалив отказ на "Вивус. БГ" ЕООД по подадено заявление на 04.03.2025 г. за предоставяне на обработваните лични данни за периода 17.02.2020 - 04.03.2025 г. и изпратил административната преписка за ново разглеждане. В касационната жалба излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът неправилно е приел, че е налице формиран мълчалив отказ по заявлението на Н. Р. Н. от 04.03.2025 г. за предоставяне на обработваните лични данни за периода 17.02.2020 г. – 04.03.2025 г. от „Вивус. БГ“ ЕООД и отменил същия. Счита, че в качеството си на администратор на лични данни е изпълнил коректно задълженията си, произтичащи от член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и е предоставил информация за личните данни на заявителя, които обработва във връзка с облигационните отношения между страните. По тези, подробно развити в касационната жалба съображения, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба на Н. Н..

В хода за произнасяне по същество на спора по делото е постъпила молба от "Вивус. БГ" ЕООД за спиране на производството по делото, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК поради отправено преюдициално запитване от Административен съд - Варна с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС - Варна.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, намира, че са налице основанията по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на съдебното производство, по следните съображения:

Според данните по делото, на 04.03.2025 г., жалбоподателят Н. Н., чрез адвокат си, е подал по електронен път до "Вивус. БГ" ЕООД искане, подписано с електронен подпис, с което на основание член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 е поискал от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни да му предостави информация относно това дали личните му данни са обработвани от "Вивус. БГ"ЕООД, както и целите на обработването, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване за периода от 17.02.2020 г. до 04.03.2025 г. В допълнение е отправено искане всички носители на въпросните данни /погасителни планове, анекси, общи условия към анекси, декларации, искания, референции, документи и съществуваща кореспонденция между страните, движения на паричните потоци по кредитното досие но лицето и разбивка по пера, идентифициращи разпределението на внесените суми за погасяване на задълженията/ да му бъдат предоставени за да се извърши проверка на обработването. Предоставен е електронен адрес, на който да се изпрати отговорът и документите. По делото не се спори, а и се потвърждава от представените доказателства, че искането е достигнало до адресата си - "Вивус. БГ" АД на 04.03.2025 г. Съдът е посочил, че въпреки положените процесуални усилия, дружеството не е изпратило административната преписка. В представения писмен отговор от „Вивус. БГ“ ЕООД в първоинстанционното производство, администраторът на лични данни е заявил, че е получил искането на оспорващия и в законния срок от два месеца, съгласно чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД, проучва същото и ще предостави отговор.

При тези обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че подаденото от жалбоподателя искане от 04.03.2025 г. представлява заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД във връзка с упражняване на правата му по член 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Посочил е, че „Вивус. БГ"ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, дължи произнасяне в срока, предвиден в специалната разпоредбата на член 12, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, който е едномесечен, като при необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, но в случая дружеството не е уведомило заявителя за удължаване на срока, както и не са налице данни по делото за усложнени фактически обстоятелства, които налагат по-дълъг срок за отговор по заявлението. Така мотивиран и като е съобразил датата на получаване на заявлението от администратора на лични данни и датата на сезиране на съда, съдът е достигнал до извод, че е налице формиран мълчалив отказ. С обжалваното решение съдът е приел, че мълчаливият отказ е в нарушение на материалноправните разпоредби и е достигнал до извод, че администраторът на лични данни следва да предостави информация на субекта на данни относно личните данни, които обработва получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и носителите на личните данни, които са в процес на обработване за периода от 17.02.2020 г. до 04.03.2025 г. Изложил е съображения, че в изпълнение на принципите на прозрачност и отчетност, администраторът е бил длъжен, при наличие на отправеното изрично искане, да предостави на субекта и изисканите от него копия на документи, чрез които се обработват личните му данни, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността на заявителя да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл. 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Достигнал е до извод, че администраторът на лични данни не е изпълнил задължението за отчетност, което препятства и възможността субекта на данните да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразно, добросъвестно и прозрачно обработване, каквото съмнение очевидно се е породило у жалбоподателя, при което е отменил мълчаливия отказ на администратора на лични данни.

С определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския, със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, намира, че произнасянето на Съда на ЕС по поставените въпроси с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. от АС - Варна се явява преюдициално по спора по настоящото съдебно касационно производство. Изложените по-горе фактически обстоятелства по казуса и даденото правно решение от първоинстанционния съд относно правата на субектите на данни по член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 679/2016 показват сходство с предмета на спора във връзка, с който АС - Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и от значение за изхода на спора по настоящото адм. дело № 9377/2025 г. на Върховния административен съд, поради което следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество на делото и се спре касационното производство до приключване на дело № С-676/2025 г. на СЕС.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,