Определение № 600 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 43/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на В. М. Т., чрез адв. Ц. Тодорова, срещу определение № 35792/30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1509/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 23863/10.07.2025 г. по същото дело, с което е оставена без уважение жалбата на частния жалбоподател срещу решение № 23/10.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. М. Т. срещу ревизионен акт № Р-22221723004092-091-001/25.04.2024 г. В частната жалба се съдържа оплакване, че процесното определение е недопустимо, неправилно и необосновано, тъй като не е спазен процесуалният ред за разглеждане на жалби срещу ревизионни актове, предвиден в ДОПК. Частният жалбоподател твърди, че с цитираното определение първоинстанционният съд се е произнесъл с определение по казус, който следва да бъде разгледан по друг ред, различен от посочения в определението. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София, не е изразил становище. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане частната жалба на В. М. Т. срещу определение № 23863/10.07.2025 г. по адм. дело № 1509/2025 г. по описа на Административен съд София-град съдът е приел, че на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява, когато са против решение, което не подлежи на касационно оспорване.Съдът се е позовал и на чл. 147, ал. 3 ДОПК във връзка с приложимостта по чл.236 АПК на разпоредбата на чл. 88, ал. 3 АПК, според който не подлежи на по - нататъшен съдебен контрол определението на съда срещу актът на прекратяване на производството по административно обжалване, образувано по жалба срещу ревизионен акт до директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика". Изводът на съда е, че законодателят е изключил съдебния контрол от страна на Върховния административен съд и затова определението на административния съд срещу прекратителния акт на директора на посочената дирекция не подлежи на обжалване. Предвид приложимостта на правилата за касационното обжалване към частните жалби съдът е счел, че на това основание частната жалба срещу определение № 23863/10.07.2025 г. е недопустима, поради което я е оставил без разглеждане. Обжалваното определение е правилно постановено. Правилно съдът е преценил, че се касае за определение, постановено по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК. С жалба с вх. № 94-В-581/21.11.2024 г. В. М. Т. е обжалвал по административен ред ревизионен акт № Р-22221723004092-091-001/25.04.2024 г. пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София. С решение № 23/10.01.2025 г. решаващият орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 147, ал.1 ДОПК поради просрочие. Първоинстанционният съд правилно е приел, че обжалването е по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, тъй като касае обжалване на решение по чл. 147, ал. 1 ДОПК, с което решаващият орган е оставил без разглеждане просрочената жалба срещу ревизионния акт. На основание чл. 147, ал. 3 ДОПК решението може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Съдът се е произнесъл по жалбата на Т. с определение № 23863/10.07.2025 г. жалбата по чл. 147, ал. 3 ДОПК и я оставил без уважение като неоснователна с изрично посочване, че определението не подлежи на обжалване. Правилно съдът е отбелязал в обжалваното определение, че предвид липсата на изрична уредба в ДОПК относно влизането в сила на определението на административния съд по чл. 147, ал. 3 ДОПК, то следва на основание § 2 от ДР на ДОПК да се приложат разпоредбите на АПК за неуредените в ДОПК случаи. Разпоредбата на чл. 88, ал. 3 АПК предвижда, че актът за прекратяване на производството при административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което определение от своя страна не подлежи на обжалване. Правилно първостепенният съд е направил краен извод, че е необжалваемо определението на съда срещу акт на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК (непрецизно е посочено от съда горестоящ орган) за прекратяване на производството по административно обжалване. С оглед на гореизложеното правилно съдът е оставил без разглеждане частната жалба на В. М. Т. срещу определение № 23863/10.07.2025 г. по адм. дело № 1509/2025 г. като недопустима. Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно постановено, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение