Определение № 5039 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3593/2026 г.

Постъпила е молба с вх.№ 26542 от 25.09.2026г. от З. Г. Л.-К., чрез процесуалните й представители адвокатите К. и К., с искане за допълване на постановеното определение № 4440 от 18.09.2026г. в частта му за разноските като й бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 евро. Впоследствие е постъпила молба с вх.№ 21938 от 16.10.2026г. от горепосочените процесуални представители, с която уведомяват съда, че преди постановяване на съдебния акт и подаване на молбата с правно основание чл.248 ГПК, на 14.09.2024г., З. Г. Л.-К. е починала. Прилагат препис от извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници с изх.№ РЛЦ 26-УГ 01-8393/1/, от което е видно че единственият й наследник е нейният брат А. Г. М. и пълномощно от същия. За направеното искане касаторът е надлежно уведомен на 12.10.2026г., чрез процесуалния му представител адвокат Б.. Постъпило е становище с направено възражение за прекомерност. В същото се посочва, че касационната инстанция не се е произнасяла по съществото на спора, нито последният е бил предмет на поставени въпроси като общо основание за допустимост. След като предметът на защитата е бил ограничен до въпроса за правилността на връщането на въззивната жалба и прекратяване на производството, не следва възнаграждението да се изчислява върху високия материален интерес, свързан с предмета на предявения иск. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира искането за частично основателно поради следното: С оглед представените доказателства за настъпилата смърт на страната, съдът следва да прекрати производството по отношение на нея и да конституира на нейно място посоченият като единствен наследник. С отговора на частната касационна жалба, ответницата е направила искане за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция за изготвяне на отговор, по което не е налице произнасяне. Наличието на надлежно направено искане от страната, по което съдът не се е произнесъл налага допълване на постановения съдебен акт. Към отговора са приложени списък и договор за правна защита и съдействие № 86531 от 27.04.2026г., в т.ІІІ от който страните са удостоверили, че П. М., в качеството му на настойник на З. Г. Л.-К. е заплатил на адвокат К. сумата от 2 800 евро за: „изготвяне на отговор на частна касационна жалба по ч.гр.д.№ 387/2026г.на АС София, съгласно чл.7, т.7 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения“. С оглед наличието на своевременно направено искане и представените доказателства, удостоверяващи реалното заплащане на сумата, искането се явява основателно пред вид разпоредбите на чл.78, ал.3,вр.чл.81 ГПК. Съдът дължи произнасяне по направено възражение за прекомерност. Съобразявайки критерият, посочен в чл.78, ал.5 ГПК – действителна и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира същото за основателно и намира, че от реално внесената сума следва да се присъдят 500 евро. Решаващите мотиви за този извод са свързани с предмета на разглеждане на настоящето производство. Предмет е преценката е - допустимост на подадена частна касационна жалба съобразно предпоставките на чл.288 ГПК, приложими с оглед препращането на чл.274, ал.3 ГПК. Изследва е единствено процесуалният въпрос, свързан с осъщественото прекратяване на производството. Липсата на произнасяне по съществото на спора, изключва съобразяването на материалния интерес като обстоятелство, релевантно за преценката на сложността на делото. В случая сложността не може да бъде определена като висока, а реално положеният труд е свързан с изготвяне и представяне на отговор, без съобразяване на нови факти и обстоятелство и без явяване в открито съдебно заседание. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение