Определение № 412 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 149/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №3612 от 20.11.2023г. по гр.д.№4633/2023г. на Върховен касационен съд, I г.о. е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Роза Д. Д. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на решение №1466 от 23.10.2015г. по гр.д.03810/2014г. на Районен съд-Плевен. Определението се обжалва с частна жалба вх.№16464/14.12.2023г., подадена от Роза Д. Д. с искане за неговата отмяна. Жалбоподателката посочва, че не е доволна от обжалваното определение, тъй като всички нередовности на молбата за отмяна по разпореждането на Плевенския районен съд са били отстранени, приложени са и писмени доказателства. Поради това счита, че молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Поддържа също така, че съдът не се е произнесъл съобразно изложените обстоятелства, събраните писмени доказателства и направените искания в молбата за отмяна. Излага съображения и по съществото на предявените от нея искове и по правилността на решението, чиято отмяна се иска. За неоснователно счита позоваването в обжалваното определение на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ГПК, доколкото твърденията в подадената от нея молба касаят чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК относно изложенията и събраните писмени доказателства, приложени от ответника, които счита за неистински. Обосновава искането за отмяна на влязлото в сила решение с обстоятелството, че именно поради необсъждане на тези обстоятелства и произнасяйки се по недостоверни писмени доказателства, съдът е постановил неправилно решение. Поддържа, че представените с молбата за отмяна доказателства обосновават наличието на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК основание. Ответникът не изразява становище по основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Неоснователни са съдържащите се в частната жалба оплаквания, а наведените от жалбоподателката твърдения не обосновават наличие на основание за отмяна на обжалваното определение. Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 303 ГПК. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в чл. 303 ГПК основание, което според молителя налага отмяна на влязлото в сила решение, като съдържащите се в молбата твърдения следва и да обуславят наличието на такова основание. В случая в съответствие с изискванията на процесуалния закон, както и на указанията по неговото приложение, съдържащи се в ТР №7/2014 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, тричленният състав на I г.о. на ВКС при постановяването на обжалваното определение е извършил преценка по допустимостта на подадената от Роза Д. Д. молба за отмяна единствено въз основа на съдържащите се в тази молба твърдения за наличието на основания за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд, а именно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, изхождайки от същността на това основание. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, че очевидността на твърдяната в молбата за отмяна и в частната жалба неистинност на представените при разглеждане на спора по същество писмени доказателства сама по себе си може да обоснове наличието на основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Законодателят изрично е предвидил, че неистинността на документ (писмено доказателство по делото) представлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение само ако е установена по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Само твърдения или съмнения в тази насока не са достатъчни и в този смисъл ВКС не разполага с правомощието в производство по чл. 307 ГПК да извършва преценка за истинността на доказателствата, представени при разглеждането на делото, респ. да съпоставя тяхното съдържание с това на представените с молбата, доколкото не разполага и с правомощието да се произнася по съществото на правния спор. В случая не са представени доказателства нито са наведени твърдения за осъществяването на тази предпоставка за разглеждането на молбата - не се твърди такава присъда, респ. решение по чл. 124, ал. 5 ГПК да са били постановени. При постановяване на обжалваното определение тричленният състав на І г.о. на ВКС в съответствие с изискванията на процесуалния закон и на указанията по неговото приложение, дадени във вече посоченото тълкувателно решение, е съобразявал единствено обстоятелството, че неистинността на представените при разглеждането на делото по същество писмени доказателства не е установена по предвидения в закона ред. По тези съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение