Определение № 9130 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от "Калиостро" ЕООД, представлявано от управителя Л. Ш., чрез адв. Г. Маринов, срещу определение № 6525 от 18.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1470/2025г. по описа на Административен съд- Пловдив. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като незаконосъобразно. Жалбоподателят иска отмяната му и постановяване на спирането на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Ответникът по частната жалба – Кметът на Община Пловдив, район "Западен", в депозирано писмено възражение изразява мотивирано становище за нейната неоснователност. Отправя искане обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, приема, че частната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искане на "Калиостро" ЕООД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД- 09-312/ 03.07.2025г. на кмета на Община Пловдив, район "Западен", с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл.80, ал.1 от Наредба на общински съвет- Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е наредено да се изземе по принудителен ред недвижим имот, съставляващ частна общинска собственост, подробно описан в заповедта. По това искане съдът приема, че от предварителното изпълнение не биха настъпили значими имуществени и неимуществени вреди за оспорващия. Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на горепосочената заповед е отхвърлено, по съображения, че изложените обстоятелства не обуславят извод, че изпълнението на акта би могло да причини на лицето значителни или трудно поправими вреди, поради което и не са налице предпоставките по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварителлно изпълнение. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в жалбата нарушения. Съгласно чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, съответно на кмета на района - в градовете с районно деление. В тези случаи от законодателя е прието, че общественият интерес налага изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта за изземване, поради което чл. 65, ал. 4 ЗОбС предвижда, че обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. ЗОбС не сочи предпоставките, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, на основание чл. 65, ал. 4, предложение последно ЗОбС, поради което намира приложение общата разпоредба на чл. 166, ал. 2 и ал. 3, във вр. с ал. 4 АПК, определяща основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон, предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като при всички случаи в тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди. В разглеждания случай, съдът правилно е съобразил, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт /обективирано в подадената до първата инстанция жалба/, не съдържа фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на вреди за оспорващия, нито с него са представени доказателства за вида и размера на твърдените вреди, което препятства извършването на преценка за евентуалната им значимост или непоправимост. Предвид разпределението на доказателствената тежест, сами по себе си наведените в искането доводи не обосновават извод, че е възможно на жалбоподателя да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди, още по-малко такива, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя държавен и обществени интерес от изземването. Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 334 лв.- адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства към писменото възражение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение