Определение № 2391 от 10.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 950/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Г. Р., в качеството му на пълномощник на И. Ц. П., срещу определение № 125 от 07.03.2025 г. по в. т. д. № 479/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на пълномощника по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 17 от 17.01.2025 г. в частта относно разноските. В частната жалба се навеждат доводи за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение. Правят се оплаквания за неправилно тълкуване и приложение на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като се моли възнаграждението, дължимо при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, да се определи съобразно Наредба № 1/2024 г. (НМРАВ) съгласно редакцията на същата, обн. в ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., с включен ДДС. Против частната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещното застрахователно дружество. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение приема следното: Частната жалба отговаря на изискванията за редовност и допустимост. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С въззивното решение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата в размер на 1 300 лв. С обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени решението в посочената част въз основа на задължителните постановки в решение на СЕС по дело С-438/22, като след извършена преценка на предмета и сложността на делото, материалния му интерес, липсата на отклонения от типичния от фактическа и правна страна казус по иск с правно основание чл. 432 КЗ, извършените от пълномощника процесуални действия, липсата на доказателствени искания и пр. е заключил, че присъденото с решението възнаграждение е справедливо и законосъобразно. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. за задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата и засяга всички минали или бъдещи нейни последици, а националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, включително и когато предвидените в посочената наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения в съответната редакция (ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.) не могат да представляват и база за определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като доводите в противен смисъл са неоснователни. След преценка на данните по делото съдът констатира, че същото е лишено от фактическа и правна сложност - приключило е пред въззивния съд в рамките на едно публично съдебно заседание, не са осъществени процесуални действия по събиране на нови доказателства, а по спора с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД е налице многобройна и трайна практика на ВКС, която не е обусловена от материалния му интерес. С оглед изложеното и след като прецени, че определеното на процесуалния пълномощник на ищцата възнаграждение в размер на 1 300 лв. е справедливо и обосновано с оглед вида и обема на извършената по делото работа на съответния етап от производството, настоящият съдебен състав приема, че липсват основания за неговото завишаване. Така стабилизираното решение в частта относно разноските съдът има предвид при постановената частична отмяна на въззивното решение и следващото от това съразмерно намаляване на присъденото в полза на процесуалния пълномощник на И. Ц. П. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение