Определение № 2144 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2731/2023 г.

Производството е с правно основание чл.122 ГПК. Образувано е въз основа на определение № 309 от 21.06.2023г. по ч.гр.д.№ 240 по описа за 2023г.на Апелативен съд Велико Търново, с което е пводигнат спор за подсъдност относно компетентния съд да разгледа частна жалба с вх.№ 4289 от 28.04.2023г. на ОС Плевен против определение № 580 от 20.04.2023г. по в.гр.д.№ 15/2023г.на ОС Плевен. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира следното: Производството пред Апелативен съд Велико Търново е образувано въз основа на изпратена по компетентност, с разпореждане № 1082 от 30.05.2023г. на Председателя на Четвърто гражданско отделение, за разглеждане частна жалба против определение № 580 от 20.04.2023г. по в.гр.д.№ 15/2023г.на ОС Плевен, с което е оставена без уважение постъпила молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение № 87 от 6.03.2023г.по в.гр.д.№ 15/2023г. в частта му за разноските. Апелативният съд е мотивирал акта си, с който е повдигнал настоящия спор за подсъдност с довода, че предвиденият в чл.248, ал.3 ГПК реда за обжалване на определението на съда е специален и за него правилата на чл.274, ал.2 ГПК са неприложими. Настоящият съдебен състав споделя тази теза. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде сезиран /вж.мотивите към т.8 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС/. Законодателят е предвидил в чл.248, ал.1 ГПК две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК – за допълване или за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно ал.3 на чл.248 ГПК и в двата случая – определението за разноските се обжалва „по реда, по който се обжалва решението“. Касае се за изрично уреден, специален ред за обжалване на определението, с което съдът се произнася в частта за разноските. Този ред не може да се дерогира от разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК, която е приложима за други хипотези - изрично посочените в чл.274, ал.1 ГПК определения, а именно: определенията, с които се прегражда по-нататашното развитие на производството и определенията, срещу които изрично в закона е посочено, че могат да бъдат подавани частни жалби. След като, в случая, частната жалба е подадена срещу акт, с който въззивният съд е оставил без уважение искане на страната за изменение на решението в частта за разноските, обжалването на този акт следва да е по реда, по който се обжалва въззивния акт и той е с жалба, отправена до Върховния касационен съд. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд