Определение № 4177 от 17.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица]за изменение на Решение № 1388 от 14.02.2025 г. по адм. дело № 8320/2024 г. на Върховния административен съд в частта за разноските. В искането се твърди, че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Изложени са аргументи, че съдът не е следвало да намалява претендирания размер. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014-2020 г. за неоснователност на искането за изменение. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Искането е подадено от процесуално легитимирана страна и при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Със съдебното решение, чието изменение се иска, е оставено в сила Решение № 4092 от 31.05.2024 г. по адм. дело № 2/2023 на Административен съд – Бургас, с което е отменено Решение от 08.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 в частта на определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по договор № ЗОП-55/20.09.2022 г. с изпълнител ДЗЗД „ВОДЕН ПРОЕКТ ЮГОИЗТОК“ на стойност 6 710 623,33 лв. без ДДС. Относно размера на разноските пред касационната инстанция съдът е преценил като основателно възражението на административния орган за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От претендираната сума от 57 968,60 лв. с ДДС съдът е присъдил 30 000 лв. При определяне на посочения размер касационната инстанция е взела предвид, че по първите две нарушения между същите страни по аналогичен случай има формирана съдебна практика – Решение № 1156 от 31.01.2024 г. по адм. дело № 7348/2023 г. на ВАС, седмо отд., като спорът се характеризира със сложност само за третото нарушение. За третото нарушение подготовката на защитата изисква обсъждане на относимите факти и правен анализ в областта на строителството, обществените поръчки и финансовите корекции. При отчитане на тази специфика на делото и обема на предоставената правна помощ (изготвяне на писмен отговор и явяване в открито съдебно заседание), както и тълкуването, дадено с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, касационната инстанция е приела, че претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е частично основателна – до размера на 30 000 лв. Няма основание за промяна на становището на съдебния състав по въпроса за разноските. Цитираната по-горе съдебна практика касае същия административен акт, но в различна негова част. Става въпрос за финансова корекция по договор за възлагане на обществена поръчка по друга обособена позиция на същата обществена поръчка. Адресатът на административния акт преценява дали да обжалва изцяло или частично административния акт. В случая са подадени две отделни жалби срещу двете части на административния акт. Инициираните от бенефициера два съдебни спора са при аналогична фактическа обстановка и приложим закон за първите две нарушения. Разликата е само в третото нарушение. Именно поради това касационната инстанция е преценила, че претендираното възнаграждение е прекомерно. Предвид тълкуването на СЕС преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение не е обвързана непременно със стойностите, закрепени в Наредба № 1/2004 г., а още по-малко със статута на жалбоподателя на публично предприятие. Следователно анализът, предопределящ и крайния извод досежно размера на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се прави във всеки конкретен случай и с оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ като единствен ориентир в цитираната наредба. По изложените съображения касационната инстанция приема, че няма основание за изменение на съдебното решение в частта му за разноските в посока увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение. Искането за изменение следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, седмо отделение