Определение № 2016 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Г. О., гражданка на Украйна, чрез адв. Лазарков срещу Определение № 1134 от 10.01.2025 г. по адм. дело № 9901/2024 г. по описа на Административния съд София-град /АССГ/, с което е върната й искова молба с основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Министерството на правосъдието за заплащане на обезщетение, в размер на 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в следствие на отказ и незаконосъобразни действия /бездействия на Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието. Направено е оплакване за неправилност на определението и е поискано да бъде отменено. Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез гл.юрк.И.Тончева, в подаден писмен отговор оспорва частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по адм. дело № 9901/2024 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по искова молба с основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Министерството на правосъдието за заплащане на обезщетение, в размер на 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в следствие на отказ и незаконосъобразни бездействия на Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието, като излага твърдения че не са извършени нормативно установените действия по установяване на произхода на ищцата. За да постанови този правен резултат, съдът е установил, че Законът за българското гражданство не предвижда съдебно обжалване на мнението на Съвета по гражданството чл. 33, ал. 3 от ЗБГ, въз основа на което министърът на правосъдието отправя предложение до Президента на Републиката за издаване или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Съобразно практиката на Върховния административен съд, мнението на Съвета по гражданството по чл. 33, ал. 3 от ЗБГ и предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което не подлежат на контрол за законосъобразност по реда на чл.145 и сл. АПК. Действията във връзка с изготвянето на мнението на Съвета по гражданството не са фактически действия, а правни, поради което не са налице и предпоставките на чл. 204, ал.4 за допустимост на предявения иск. Определението е правилно. Както законосъобразно е приел административният съд, Съветът по гражданството не е административен орган, който издава индивидуални административни актове. Той е постоянно действащ орган със съвещателни функции, който разглежда преписката за всяко лице и дава мнение по молбите и предложенията относно българското гражданство, въз основа на представените доказателства и на обстоятелствата по чл. 19 от Закона за българското гражданство, след получаването на писмени становища от Министерството на вътрешните работи и от Държавната агенция „Национална сигурност“. В Закона за българското гражданство не е предвидено съдебно обжалване както на мнението на Съвета по гражданство по основателността на молбата и предложенията, свързани с българското гражданство, така и на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Република България за издаване или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство. Мнението на Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието и предложението на министъра на правосъдието нямат характер на индивидуални административни актове, поради това, че съставляват част от производството по издаване на окончателния акт на Президента на РБ - чл. 21, ал. 5 АПК, като не пораждат правен резултат и не засягат пряко права, свободи и законни интереси.Съгласно чл. 36 ЗБГ придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България, който съставлява окончателния и финализиращ акт. Правилен е решаващият извод на състава на АССГ, че действията по изготвяне на мнението на Съвета по гражданството не са фактически, а правни такива, съответно няма как да е осъществено и незаконосъобразно фактическо бездействие. Не са фактически и действията по провеждане на производство по издаване на административен акт. Поради това определението на административния съд за прекратяване на производството по делото е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника на Министерството на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 ал. 3 АПК и чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, трето отделение