Определение № 12154 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Г. И., чрез процесуалния й представител, срещу определение № 2836 от 09.04.2024 г. постановено по адм. дело № 287/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли за отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: Административно дело № 287/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас е образувано по жалба на М. Г. И. срещу заповед № 428/14.08.2023 г. на кмета на община Сунгурларе, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и протокол № 17/01.08.2023 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията при община Сунгурларе, след съобразяване с чл. 128, ал. 14 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ I-159, кв. 16 по плана на [населено място], общ. Сунгурларе. С обжалваното определение Административен съд - Бургас е приел, че производството по в.г.д. № 1712/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с предмет обжалване на решение по г.д. № 292/2020 г. по описа на Районен съд - Средец е преюдициално по отношение на висящото пред него производство по адм. дело № 287/2024 г. и е спрял производството по последното до приключването на производството по г.д. № 292/2020 г. по описа на Районен съд – Средец във всички инстанции. Обжалваното определение е правилно. За да е налице преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК следва да съществува такава връзка между делата, че едното да е обуславящо за другото, т. е. решението по преюдициалното дело да е не само относимо, но и от съществено значение за произнасянето. В случая решението по гражданското дело е от съществено значение за допустимостта на жалбата на М. Г. И. срещу обжалваната заповед. Пред административния съд е представена справка с изх.№ 2810/08.04.2024 г. на Окръжен съд – Бургас (л. 67) видно от която предмет на производството по в.г.д. № 1712/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е проверката на решение № 260001/06.07.2023 г., постановено по г.д. № 292/2020 г. по описа на Районен съд – Средец с част от което първоинстанционният съд е отрекъл правата на собственост на М. Г. И. върху посочения в заповедта на кмета УПИ I-159, кв. 16 по плана на [населено място], общ. Сунгурларе. Един от въззивниците по в.г.д. № 1712/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е М. Г. И., както правилно посочва първоинстанционният съд. Ето защо наличието или не на собственически права на М. Г. И. върху имота, предмет на обжалваната заповед, е от съществено значение за допустимостта на нейната жалба. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение