Определение № 9787 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9919/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. К. В., подадена чрез адв. Бакалова, против определение № 6730 от 25.07.2025 г. по адм. дело № 1379/2025 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ДК-04-1/ 12.06.2025 г. на кмета на община Камено. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, като излага подробни съображения в този смисъл. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – кмет на община Камено не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Т. В., частен жалбоподател, против заповед № ДК- 04-1/ 12.06.2025г. на кмета на община Камено, издадена на основание чл. 178, ал. 4 вр. ал. 1 ЗУТ, с която е забранен достъпа и ползването на невъведения в експлоатация строеж: жилищна сграда с идентификатор 80916.501.108.2, находяща се в ПИ с идентификатор 80916.501.108 по КККР на с. Черни връх, община Камено, собственост на оспорващата. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, по съображения, че сградата е единственото й жилище в населеното място, здравословното й състояние е влошено и от изпълнението на акта ще настъпят значителни и трудно поправими имуществени и неимуществени вреди. Съобразявайки изложеното в искането административният съд приема, че липсват доказателства за значителни и трудно поправими вреди и не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В случая предварителното изпълнение се основава на изричната разпоредба на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, според която жалбата не спира изпълнението на заповедите за забрана достъпа и ползването на строежи. Следователно законът въвежда презумпция за наличие на една или повече от предвидените от чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение може да му причини значителни или трудно поправими вреди и то само при наличие на нови обстоятелства. Този извод следва от редакцията на чл. 166, ал. 4 АПК, която препраща към целия текст на чл. 166, ал. 2 АПК, а не само към първото изречение на разпоредбата. Ето защо възражението на частната жалбоподателката, че в хипотезата на спиране на предварително изпълнение на административен акт, допуснато по силата на закон, не се изисква установяване на нови обстоятелства, не намира опора в нормативната уредба. В конкретния случай съставът на административния съд правилно приема, че изброените по – горе условия за спиране на допуснатото предварително изпълнение не са осъществени. Законосъобразно е преценено, че липсват доказателства за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, противопоставими на обществения интерес, който законът охранява. Посочените от оспорващата В. значителни имуществени и неимуществени вреди са хипотетични и за тях не са ангажирани доказателства. Освен това същите не са следствие от предварителното изпълнение на заповедта, а са последица от изпълнението на разпоредителната част на акта. Както административният съд правилно приема, вероятните финансови разходи и битови затруднения, не представляват значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като могат да бъдат репарирани чрез съответно обезщетение. Освен това тези вреди не могат да бъдат противопоставени на обществения интерес, обхванат от законовата презумпцията за предварително изпълнение на акта, тъй като ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация по съответния ред, създава сериозни рискове за живота и здравето на обитателите и трети лица. Доводът за настъпили от предварителното изпълнение значителни и трудно поправими вреди, тъй като забраната за ползване засяга единственото жилище на жалбоподателката, е неоснователен. Както се установява от събраните доказателства, включително от посоченото в частната жалба, постоянният адрес на оспорващата е в гр. Бургас, т.е. в друго населено място. Освен това във възражението си от 09.06.2025г. жалбоподателката изрично заявява, че сградата в с. Черни връх не се ползва за живеене, а само при необходимост - за пренощуване. Както съставът на административния съд правилно отбелязва влошеното здравословно състояние на жалбоподателката се дължи на заболяване, прекарано няколко години по- рано и няма отношение към предварителното изпълнение на заповедта. Доводът за възможно застрашаване на живота на жалбоподателката също е неоснователен, още повече че подходяща медицинска помощ и лечение В. може да получи в лечебните заведения в гр. Бургас- населеното място, където живее постоянно и където се е лекувала до момента. Позоваването на решение на СЕС по дело № С-605/23г. е неоснователно. Цитираният акт на съда е постановен по преюдициално запитване за тълкуването на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. В тази хипотеза произнасянето на СЕС има за цел да установи точното значение на норма от правото на Съюза във връзка с решаването на конкретен казус (чл. 628 ГПК). Спорът по настоящата делото е свързан с тълкуването на чл. 166, ал. 4 и ал.2 АПК във връзка с чл. 178, ал. 4 и чл. 217, ал. 1 т. 3 ЗУТ. Обществените отношения и правоотношенията, свързани с устройство на територията, инвестиционното проектиране и строителството, както и ограниченията върху собствеността за устройствени цели, са изцяло с национална регламентация и не се обхващат от приложението на цитираните норми от правото на Европейския съюз. Останалите доводи в частната жалба, свързани с личния живот на жалбоподателката и емоционалната й връзка с имота, са извън предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и представените доказателства и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,