Определение от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2022 г.

Производството е образувано по молба, подадена на 13.06.2024 г. до Върховния административен съд, от С. С. Г., посочен погрешно в молбата като С. Г., чрез адвокат Д. Стоянов, с която се иска отмяна на определение от открито съдебно заседание, проведено на 06.06.2024 г. по адм.д. № 9913/2022 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, по реда на чл. 253 ГПК (погрешно посочен чл. 235 ГПК). Оспорва се основанието, на което съдия С. Б. си е направила отвод от разглеждане на делото. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на С. С. Г. от гр. София против решение № 4520/04.07.2022 г. постановено по адм.д. № 2773/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен като неоснователен иска му за обявяване на нищожност на Решение № 2187/11.02.2020 г., постановено по адм.д. № 1318/2019 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав, І колегия. В проведеното на 06.06.2024 г. открито съдебно заседание по делото, страната по делото Р. И. С. е поискал отвод на съдебния състав. Искането е оставено без уважение по отношение на отвода на съдия Жанета Петрова и съдия Юлиян Киров, а съдия Светлана Борисова се е отвела на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. За да постанови горното, съдът посочил, че участието на съдия Светлана Борисова и съдия Жанета Петрова при постановяване на определение № 8946/30.07.2021 г. по адм.д. № 6658/2021 г. по описа на Върховния административен съд, макар и то да е свързано с делото, не съставлява основание по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. По отношение на искането за отвод на съдия Борисова е посочено, че предвид изразеното в открито съдебно заседание от председателя на отделението мнение, че съдия Светлана Борисова не може да участва при разглеждане на делото, което е възприето и от Р. И. С., съдията прави искане да бъде отведена от състава на съдебния състав и да не участва като докладчик при разглеждането на спора, за да не възникнат съмнения, че той ще бъде решен безпристрастно. Молбата е неоснователна. Анализът на чл. 22, ал. 1 ГПК показва, че в случаите по ал. 1, т. 1 – т. 5, законодателят е въвел императивното задължение за съдията да се отведе, а при хипотезата на т. 6 му е предоставил възможност за субективна преценка относно съществуващото безпристрастие. В разпоредбите на АПК не са регламентирани изрично основания за отвод на съдия, разглеждащ административни дела, поради което и в съответствие с чл. 144 от АПК, в административното правораздаване, за отвода на съдия се прилагат субсидиарно правилата по чл. 22 и сл. от ГПК. В настоящия случай, видно от определението от 06.06.2024 г., постановено по адм.д. № 9913/2022 г. на ВАС, отводът на съдия Светлана Борисова е именно с правно основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, т.е. наличието на основание за отвод е предпоставено единствено на субективната преценка на съдия Борисова, относно съществуващото безпристрастие. Следва да се има предвид, че отводът е процесуално поведение на съдията, обусловено единствено от неговата субективна преценка и пряко свързано с вътрешното му убеждение и със задължението да осигури независим и безпристрастен процес. Когато отводът е по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК съдията преценява по лично съображение и по вътрешно убеждение дали следва да се отведе. Поради това, молбата на С. С. Г. за отмяна на определение от открито съдебно заседание, проведено на 06.06.2024 г. по адм.д. № 9913/2022 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, по реда на чл. 253 ГПК, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение,