Решение № 10763 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение № 11783 от 25.03.2026 г. по адм. д. № 5448/2025 г., Административен съд София – град (АССГ) е отхвърлил жалбата на „Делта Партнър“ ЕООД, срещу ревизионен акт (РА) № 22220223003280-091-001/24.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 345/31.03.2023 г. на директор Дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗКПО над декларираните, представляващи невнесен корпоративен данък в размер на 1 607 905,70 лв. и задължения за лихви в размер на 1 050 299,18 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Делта Партнър“ ЕООД с ЕИК: 202524808, със седалище и адрес на управление [населено място, р-н, ул., №, ап.], представлявано от управителя М. В. Т., чрез адв. Станев. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да бъде отменен изцяло оспорения РА. В проведено открито съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Йорданов, оспорва основателността на жалбата в проведено открито съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № 22220223003280-091-001/24.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 345/31.03.2023 г. на директор Дирекция „ОДОП“-София при ЦУ на НАП, с който на „Делта Партнър“ ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗКПО над декларираните, представляващи невнесен корпоративен данък в размер на 1 607 905,70 лв. и задължения за лихви в размер на 1 050 299,18 лв. Ревизия е протекла по особения ред за облагане, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Прието е, че не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с корпоративен данък. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отхвърлил изцяло оспорването срещу РА. За да постанови този резултат АССГ е приел, че процесния РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-производствените правила, издаден и в съответствие с материалния закон. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснато провеждането на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда, като компетентно и безпристрастно изготвено. Административният съд е приел, че делото са доказани предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК при установено обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 4 от ДОПК, предвид установеното в хода на ревизията, че от ревизираното лице не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с корпоративен данък на „Делта Партнър“ ЕООД. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за безспорно установено, че от жалбоподателя не са представени изисканите в хода на ревизията главни книги, месечни оборотни ведомости, счетоводни и отчетни регистри, банкови, касови и транспортни документи. Прието е, че представената оборотна ведомост не е придружена с хронологични и аналитични счетоводни регистри. Съдът е отчел, че след извършена съпоставка на отразени в публикувания за годината отчет за паричните потоци и оборотната ведомост е установено несъответствие в наличните парични средства в края на 2017 г., които по оборотна ведомост са в размер на 4 047,54 лв. В отчета за паричните потоци за 2017 г. е отразена касова наличност в размер на 16 312 000,00 лв. Посочено е, че оборотната ведомост не е заверена с гриф „вярно с оригинала“, няма печат, име и подпис на съставител. При ревизията е прието от приходните органи, че оборотната ведомост за 2017 г. е съставена за целите на ревизията и не може да се кредитира като годно доказателствено средство за заведена счетоводна отчетност. АССГ е посочил, че в хода на ревизията от "ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН" ЕООД са представени писмени доказателства - писмени обяснения, фактури издадени от доставчика, двустранно подписани договор и приемо-предавателни протоколи за доставената стока, справка стоков поток, банкови извлечения от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД за извършените плащания от клиент към доставчик, товарителници, кантарни бележки, хронологични регистри, оборотни ведомости и първични счетоводни документи доказващи получените доставки. Установено е, че по банковите сметки в лева в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД с титуляр „Делта Партнер“ ЕООД, от страна на "ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН" ЕООД са преведени 15 851 700.50 лв. с основание за транзакциите „по фактура“. Установено е още, че в деня на постъпване на сумите, същите са изтегляни в брой от управителя на ревизираното лице М. В. Т., като няма данни с тези суми да са извършвани разплащания за покупка на стоките, предмет на последваща продажба. Предмет на доставките е „зърно“. През 2017 г. доставчикът „Делта Партнер“ ЕООД не е регистрирано по ЗДДС лице, тъй като регистрацията на дружеството е прекратена на 27.06.2014 г. при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. От извършена справка в ИС на НАП - дневници за покупки и дневници за продажби е установено, че през съответните данъчни периоди на 2017 г. от „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН" ЕООД са включени Протоколи за самоначисляване на ДДС по чл. 163а от ЗДДС по фактури, посочени в табличен вид в РД, които отговарят на стойностите на фактурите, издадени от доставчика „Делта Партнер“ ЕООД. Установено е, че "ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН" ЕООД има изискуеми данъчни и осигурителни задължения в особено големи размери. Прието е, че от „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД са получавани стоки, товарени и разтоварвани в различни части на страната. Установено е още, че в товарителниците са вписани за изпращачи на стоките различни дружества, в т.ч. „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, като в нито една от товарителниците не са вписани данните на жалбоподателя или на „ПРЕСО 2012“ ЕООД. Първостепенният съд е отбелязал установеното в хода на ревизията, че от „Делта Партнър“ ЕООД не е посочено място където се съхраняват оригинални счетоводни, търговски и платежни документи за 2017 г., като по този начин не е предоставена възможност на ревизиращия екип да извърши проверка и сравнителен анализ на представените с вх. № 17-00-530#4/13.12.2023 г. копия на документи със съответните оригинали. Не са представени главни книги, месечни оборотни ведомости, счетоводни и отчетни регистри свързани с изграждането и воденето на счетоводна система на предприятието, не са представени банкови и касови документи, не са представени транспортни документи за превоз на стоките /зърно / от пункт на товарене на доставчик „ПРЕСО 2012“ ЕООД до разтоварен пункт на получателя „Делта Партнър“ ЕООД. При съобразяване на тази фактическа установеност съдът е приел, че представените от управителя на ревизираното лице копия на документи касаят, от една страна получените от „Делта Партнър“ ЕООД доставки на зърно от посочен във фактурите доставчик „ПРЕСО 2012" ЕООД и от друга - извършените последващи доставки на зърно към клиент „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН" ЕООД. Според съда представените по делото доказателства не могат да обосноват извод, че е осъществено предаване на стоките - както от „ПРЕСО 2012“ ЕООД на „Делта Партнър“ ЕООД, така и от „Делта Партнър“ ЕООД на „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД. Според съда липсват доказателства, че ревизираното лице е получавало стоки от „ПРЕСО 2012“ ЕООД, както и че се е разпореждало с тях. АССГ е приел, че в представения договор от 25.06.2017 г. сключен между „Делта Партнър“ ЕООД и „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕИШЪН“ ЕООД не са включени клаузи относно транспорта на стоките и обектите на които ще бъдат получавани същите. Посочено е, че съгласно писмени обяснения от „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, стоките се намират в складовете на земеделските производители, респективно дружеството доставчик до осъществяване на продажбата на „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД. Първостепенният съд е обосновал извод, че в транспортните документи няма данни за участие на „Делта Партнър“ ЕООД и „ПРЕСО 2012“ ЕООД в процеса по доставката на стоките. По отношение на доставчика „ПРЕСО 2012“ ЕООД при извършената проверка е установено, че в дружеството няма и не е имало назначени на трудов договор лица. Няма данни за притежавани ДМА - транспортни средства, складови площи, селскостопанска и складова механизация и др., позволяващи извършването търговия със зърно. Не е представен договор между „ПРЕСО 2012" ЕООД като продавач и ревизираното дружество като купувач. Установено е, че жалбоподателят е заприходил закупените количества по сметка 304 „Стоки“ и при продажбите им ги е изписало като е отчел намаление на приходите в размер на отчетната им стойност, представляваща придобивната им цена. От жалбоподателя са представени фактури за покупка на стоките, издадени от „ПРЕСО 2012“ ЕООД на стойност общо в размер на 11 744 099,77 лв. Фактурите са придружени с приемо-предавателни протоколи. От хронологичните регистри се установява, че към доставчика са извършвани плащания в брой. Прието е, че не са представени разходни касови ордери с информация за предаване на паричните средства. Съдът е обосновал извод за липса на доказателства във връзка с извършени плащания от жалбоподателя, предвид установеното, че „ПРЕСО 2012“ ЕООД няма регистрирани фискални устройства през 2017 г. По делото не са представени платежни документи за извършени разходи от страна на купувача за доставено зърно от продавача. АССГ е посочил, че в ход на ревизията с цел връчване на ИИПДСПОТЛ е извършено посещение на декларирания адрес за кореспонденция в [населено място] на „ПРЕСО 2012“ ЕООД, при което е установено, че на адреса няма офис на това дружество и не е открит управителя Д. М. - гражданин на Република Северна Македония. Посоченият адрес за кореспонденция в [населено място], е деклариран и като адрес за кореспонденция на ревизираното лице. Във връзка с представената от ревизираното дружество годишна оборотна ведомост за 2017 г., първоинстанционният съд е приел, че липсват първични счетоводни документи за извършените разходи, отчетени по с/-ки от гр. 60, не са представени хронологични и аналитични счетоводни регистри. Съдът е акцентирал на установеното несъответствие в подадените данни по оборотна ведомост - с/ка 501 каса в лева и данните отразени в публикуваният отчет за паричните потоци за 2017 г. с отчетена касова наличност в размер на 16 312 000,00 лв. Прието е, че годишната оборотна ведомост е съставена за целите на ревизията и правилно не е кредитирана от приходните органи като годно доказателствено средство съгласно изискванията на ДОПК, доколкото същата е не е заверена с гриф „вярно с оригинала", няма печат, име и подпис на съставител и не може да бъде сравнена с оригинални първични счетоводни документи. Отбелязано е, че при ревизията не са представени документи и договори, удостоверяващи правоотношенията на дружеството с лицето/лицата осъществяващо/и счетоводното обслужване и/или лицето съставило ОПР и ГФО за 2017 г. АССГ е обосновал извод, че законосъобразно с РА не са признати разходите за придобиването на стоките. В подкрепа на този извод съдът е акцентирал на установеното, че в ГДД по чл. 92 от ЗКПО дружеството е отразило приходи в размер на 16 139 079,56 лв., разходи в размер на 16 079 057,01 лв., като за сумата от 4 334 957,24 лв., между декларираните разходи и балансовата стойност на продадените стоки, от жалбоподателя в хода на ревизията и в съдебното производство не са представени документи. Посочено е, че такива доказателства не са представени и на вещото лице по ССчЕ. Съдът е уточни, че експерта по съдебната експертиза е проверил и анализирал доказателствата събрани в хода на ревизията. Прието е, че отговорите на вещото лице не оборват констатациите на приходните органи в РА. В тази връзка е съдът се е позовал на установеното от експерта, че поради характера на плащанията и начина на тяхното извършване не е възможно конкретен банков превод да бъде еднозначно обвързан с конкретна фактура. Вещото лице е посочило, че спорните доставки са проселдими. В тази връзка съдът е приел, че видно от съдържанието на изготвените сравнителни таблици, експертът е анализирал само фактури и приемо-предавателни протоколи. АССГ е обосновал заключителният извод, че законосъобразно с РА е определен данъчен финансов резултат на „Делта Партнър“ ЕООД за периода на 2017 г. в размер на 16 139 075,56 лв. по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК при установеност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, съответно правилно е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 1 613 907,96 лв. Решението е правилно. В касационната жалба инициирала настоящото производство не са изложени конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение по отношение на изводите във връзка с провеждането на ревизията по особения ред и установените задължения за корпоративен данък за 2017 г. Изложени са единствено лаконични твърдения за представяне на всички необходими доказателства обосноваващи претендираното право от касатора, както и че съобразно националното право и практиката на СЕС не е допустимо да се обосновава теза за липса на доставки в условията на абсолютна симулация само с доказателства за нередности при доставчика или предходни доставчици, включително такива за липса на персонал, активи и т.н. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. АССГ е пресъздал и възприел вярно и точно фактическите установявания по спора, анализирал е задълбочено събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, като е формирал обосновани и съответни на материалния закон изводи за законосъобразност на процесния РА относно установените спрямо „Делта Партнър“ ЕООД задължения за корпоративен данък. Настоящият съдебен състав възприема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения РА и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт. В своята константна практиката Върховният административен съд приема, че разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК дава право на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК основа, при наличието на някое от лимитативно изброените в същата разпоредба обстоятелства. Наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Според разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по особения ред, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Доколкото в настоящият случай от ревизираното лице не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч, като липсват хронологични и аналитични регистри за 2017 г. и счетоводството му не дава възможност за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък, то последните съставляват основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Приходните органи правилно са съобразили обстоятелството, че в хода на ревизията от „Делта Партнър“ ЕООД не е определено място за провеждане на ревизията, където да бъдат съпоставени и проверени оригинални счетоводни и търговски документи. От ревизираното лице не са представени главни книги, месечни оборотни ведомости, счетоводни и отчетни регистри, банкови, касови и транспортни документи. При съобразяване на тази фактическа установеност, както и на обстоятелството, че „Делта Партнър“ ЕООД не е посочило и лице което осъществява счетоводната му дейност и/или лицето съставило ОПР и ГФО за 2017 г., обоснован е извода в РА, че не е възможно да се установи възприетата счетоводна политика на ревизираното дружество. Представената оборотна ведомост за 2017 г. правилно не е възприета като годно доказателствено средство, доколкото същата няма положен подпис на съставителя, няма печат и не е заверена с гриф „вярно с оригинала“, не е придружена с хронологични и аналитични счетоводни регистри, за да се анализират отразените в нея счетоводни записвания. Допълнителен аргумент в тази насока е установеното несъответствие между отразени в публикувания за годината отчет за паричните потоци и оборотната ведомост по отношение на наличните парични средства в края на 2017 г., които по оборотна ведомост са в размер на 4 047,54 лв., а в отчета за паричните потоци за 2017 г. е отразена касова наличност в размер на 16 312 000,00 лв. Следва да се акцентира на обстоятелството, че в хода на ревизията не са предоставени данни за местонахождението на касовата наличност, първични счетоводни документи за извършените разходи, отразени по сметки група 60 „Разходи по икономически елементи“. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Документалната обоснованост на разходите е регламентирана в чл. 10 ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗСч, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. По приложението на чл. 10, ал. 1 ЗКПО АССГ правилно е установил въз основа на събраните доказателства, че ревизираното лице е получател по фактури издадени от доставчика „ПРЕСО 2012“ ЕООД, като същевременно е отчело последващи доставки на зърно към получателя „ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕШЪН“ ЕООД. Спорът по делото е дали представените документи във връзка с процесните доставки отразяват вярно посочените в тях стопански операции. В обжалваното първоинстанционно решение АССГ е обследвал подробно предмета на фактурираните доставки, представените писмени доказателства в хода на ревизията и съденото производство включително и заключението по приетата без оспорване ССчЕ, установените обстоятелства от извършените насрещни проверки на контрагентите на ревизираното лице, като е изложил аргументирани мотиви, че не се установява извършването на фактурираните доставки. Правилно съдът е съобразил, че по отношение на доставчика „ПРЕСО 2012“ ЕООД при извършената проверка е установено, че дружеството не разполага с материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на процесните доставки. Това обстоятелство действително не от значение при преценката относно реалността на доставките, но следва да се цени като индииця за липса на реално осъществени стопански операции наред с другите установени факти. В тази връзка следва да се отбележи, че относно доставките от „ПРЕСО 2012“ ЕООД по делото не е представен договор между доставчика и ревизираното лице. Фактурите са придружени с приемо – предавателни протоколи, като не са представени разходни касови ордери свидетелстващи за предаване на сумите при установено разплащане в брой. Установено е, че доставчикът на ревизираното лице няма регистрирани фискални устройство, което също е в подкрепа на извода за липса на осъществено разплащане между жалбоподателя и „ПРЕСО 2012“ ЕООД. „Делта Пратнър“ ЕООД е заприходило закупените количества стоки по сметка 304 „Стоки“, като при продажбите им ги е изписало като е отчело намаление на приходите в размер на отчетната им стойност, представляваща придобивната им цена. По делото не са налични доказателства установяващи извършени разходи от ревизираното лице за доставеното зърно от „ПРЕСО 2012“ ЕООД. В случая липсват убедителни доказателства, че „ПРЕСО 2012“ ЕООД е притежавало процесните количества стоки, съответно не се установява фактическата възможност на доставчика да ги предостави на ревизираното лице. Освен липсата на документи, установяващи произхода и придобиването на стоките от доставчика, не са представени и доказателства установяващи по несъмнен начин приемането на стоките от жалбоподателя. В тази връзка следа да се съобрази, че в хода на ревизията с цел връчване на ИПДСПОТЛ е извършено посещение на деклариран адрес за кореспонденция в [населено място], при което е установено, че на адреса няма офис на това дружество и не е открит управителя Д. М. - гражданин на Република Северна Македония. Не без значение е и обстоятелството, че адреса за кореспонденция на „ПРЕСО 2012“ ЕООД в [населено място] е деклариран и като адрес за кореспонденция на ревизираното лице. При съобразяване на тези безспорни фактически установявания правилно ревизиращите и първостепенният съд не са кредитирали представените доказателства във връзка с получените доставки от „ПРЕСО 2012“ ЕООД. По отношение на последващата реализация на стоките от ревизираното лице към „ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, АССГ правилно е приел, че по делото от събраните доказателства не е установено по несъмнен начин действителното осъществяване на фактурираните стопански операции. След анализ на представения договор от 25.06.2017 г. сключен между „Делта Партнър“ ЕООД и „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕИШЪН“ ЕООД правилно съдът е съобразил, че между страните липса договореност по отношение на транспорта на стоките и обектите на които ще бъдат разтоварени. АССГ е обсъдил представените при насрещната проверка доказателства от „ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД фактури, приемо - предавателни протоколи, фактури издадени от транспортни дружества, придружени с товарителници и кантарни бележки и банкови извлечения за извършени преводи към ревизираното лице в размер на 15 851 700, 50 лв. Установено е, че от „ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД са получавани стоки в различни части на страната, но видно от представените товарителници, като изпращачи на стоките са посочени различни дружества, но никъде не фигурира ревизираното лице или доставчика му „ПРЕСО 2012“ ЕООД. Липсват и други убедителни доказателства, от които да се установява, че доставките са осъществявани по предварително договорен механизъм, позволяващ проследяване на движението на стоките между участващите в търговските отношения лица. Следва да се съобрази и установеното в хода на ревизията, че сумите по извършените плащания по банкова сметка на „Делата Партнър“ ЕООД са изтегляни в брой в същият ден от управителя на ревизираното лице М. Т., като не са налице данни с тези парични средства да са реализирани плащания за покупки на стоки с цел последващи продажби. Обосновани на събраните доказателства и установените факти са изводите на АССГ, че след като не е доказана реалността на процесните доставки на зърно по фактурите, издадени от „ПРЕСО 2012“ ЕООД към ревизираното лице и от ревизираното лице към „ПИ ЕЛ СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, правилно е прието, че и декларираните във връзка с тях разходи от жалбоподателя са документално необосновани и не следва да се признаят за данъчни цели. Документалната обоснованост позволява да се фиксират точно мястото и времето на протичане на стопанските операции, както и лицата, участвали в тях, което в случая не се установява. С оглед изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция, в полза на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,08 евро, определено съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК (ДВ бр. 17 от 2026 г.) вр. чл. 37 от Закона за правната и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,