Определение № 9302 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Г. П., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- [населено място], срещу определение № 6905/08.08.2025 г., постановено по адм. дело № 888/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което исковата му молба, предявена срещу Административен съд – Стара Загора, Административен съд – Ямбол и Административен съд – Пловдив, с посочено в нея правно основание чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 30 000 лв, е върната на подателя й и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното прекратително определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.232 от АПК по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от един от ответниците, Административен съд – Пловдив, с подробно развити доводи за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на обжалваното с нея съдебно определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното в настоящото производство прекратително определение, АС – Хасково е приел, че, видно от титулната част на исковата молба, е сезиран с иск по чл.2в от ЗОДОВ, но от обстоятелствената част на същата не може да се определи кой от посочените ответници за какво отговаря, кои са правните норми от правото на ЕС, които П. твърди,че всеки един от ответниците е нарушил и в какво се изразява достатъчно същественото им нарушение, какво е външното проявление на твърдените неимуществени вреди и др. Първоначално предявената искова молба е оставена от съда без движение с указание в 7-дневен срок от съобщаването ищецът да отстрани конкретно изложените в Определение № 6725/25.07.2025г. по делото нередовности на същата. Въпреки депозираната в изпълнение на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение допълнителна уточнителна молба от процесуалния представител на ищеца, входирана на 05.08.2025г., АС-Хасково с обжалваното в настоящото производство определение е приел, че констатираните от съда нередовности на исковата молба не са отстранени от ищеца в дадения му 7- дневен срок. Не са посочени никакви обстоятелства във връзка твърдяната отговорност на ответниците Административен съд – Ямбол и Административен съд –Пловдив, доколкото всички сочени от ищеца съдебни дела, от които същият претендира вредите, са образувани по описа на Административен съд – Стара Загора. Отделно от гореизложеното според АС-Хасково предявеният иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ е недопустим, тъй като, въпреки нарочните указания за посочване на конкретните правни норми от правото на ЕС, с които се създават права за ищеца и които достатъчно съществено са нарушени от ответниците, нито в първоначалната искова молба, нито в уточнителната такава, подобни правни норми са посочени. Сочените за нарушени разпоредби на чл.3, чл.6, чл.34, чл.35 и чл. 41 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи касаят международен договор, нарушаване правата по който се разглежда по друг правен ред и предявяването им по реда на чл. 2в, ал.1 от ЗОДОВ е процесуално недопустимо – от една страна, а сочените от ищеца разпоредби на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ и чл.2 и чл.6 от Договора за ЕС не покриват изискванията за посочване на конкретна правна норма на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти. По горните съображения и на основание чл.158, ал.3 от АПК във вр. с чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК исковата молба е върната на подателя й, а производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е решаващият извод на АС- Хасково за неотстраняване на правилно констатираните нередовности на исковата молба в предоставения на ищеца 7-дневен срок, съставляващи основание за връщането й на основание чл.159 ал.3 от АПК във вр. с чл.129, ал.3 от ГПК. Правилно административният съд е приел и недопустимост на иска по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ поради непосочване на конкретни норми от правото на ЕС, създаващи директно конкретни права за частноправни субекти, които ищецът да твърди, че са съществено нарушени от ответниците. Настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да приповтаря доводите на АС- Хасково в тази насока и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК вр. чл.236 от АПК. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея прекратително определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение