Определение № 123 от 01.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на администрацията на Министерския съвет на Р. България срещу решение № 295 /23.04.2020 г. по в.гр.д. № 212 /2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 1554 /20.02.2020 г. на изпълнителния директор на „С. спортни имоти“ ЕАД, С., с искане за тълкуване на решение № 55 /05.10.2018 г. по гр.д. № 212 /2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 14 /09.02.2016 г. по гр.д. № 2421 /2012 г. на Бургаския окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което са уважени искове на Д. Д. Т., М. С. Т., Н. С. Т., Н. П. К., С. К. К. и Е. К. Д. срещу държавата на Р. България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу администрацията на Министерския съвет на Р. България, за установяване на правото на собственост и за предаване на владението на реална част с площ 2163 кв.м., индивидуализирана по скица, част от заключение на вещо лице, от поземлен недвижим имот с площ 6947 кв.м., с кадастрален идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място] и ответниците са осъдени да заплатят на ищците съдебни разноски. Държавата е подала и отговор чрез областния управител на област Б., представител по пълномощие на министъра на Р., в който твърди, че касационната жалба е основателна. Ответниците по касационната жалба С. К. К., Е. К. Д., Д. Д. Т., М. С. Т. и Н. С. Т. твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С касационната жалба са представени доказателства за смъртта на Н. П. К. на 25.04.2020 г. след постановяване на обжалваното решение, и за нейните наследници по закон - С. К. К. и Е. К. Д., които са страни по делото. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу решение по тълкуване на въззивно решение, постановено по ревандикационен иск за недвижим имот, което подлежи на касационно обжалване на основание чл.251,ал.5 ГПК, тъй като за въззивното решение не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови въззивното решение въззивният съд е приел следното: Поискано е тълкуване дали една постройка, попадаща в очертанията на спорния имот, е включена в предмета на делото. Въззивният съд е приел искането за допустимо, тъй като е направено от правоприемник на ответник по делото и тъй като на основание чл.266,ал.1 и ал.3 ГПК постановеното решение представлява пресъдено нещо и спрямо молителя. Като се е позовал на установена практика на ВКС, въззивният съд е приел молбата за неоснователна, тъй като на тълкуване подлежи само диспозитивът на съдебното решение, когато той е неясен или двусмислен, а мотивите на съдебното решение не подлежат на тълкуване. В случая отразената в диспозитива на съдебното решение воля е ясна и не се нуждае от тълкуване, уважени са искове по чл.124 ГПК и чл.108 ЗС за реална част от поземлен имот, индивидуализирана по скица – приложение към заключението на вещо лице. Искането за тълкуването не касае диспозитива на съдебното решение, а отразява несъгласие с отразяването на спорния имот на предоставената с молбата по чл.251 ГПК скица, според която в очертанията на имота попада и постройка. Това несъгласие не може да бъде предмет на производство по чл.251 ГПК, защото по въпросите за наличието и собствеността на каквито и да е постройки съдът по решението, предмет на тълкуването, не се е произнесъл въобще, още повече неясно или двусмислено. Всички възникнали спорове по отношение на обекти на имуществени или неимуществени права, незасегнати от формираната воля по влязлото в сила съдебно решение, следва да се разрешават по общия ред. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3 ГПК се твърди, че обжалваното решение е нищожно, защото е постановено по нищожен съдебен акт – по влязлото в сила решение № 55 /05.10.2018 г. по гр.д. № 212 /2018 г. на Бургаския апелативен съд (постановено при новото разглеждане на делото от въззивния съд), чието тълкуване е искано, за което се твърди, че е основано върху доказано нищожното реституционно решение, не отговаря на материално-правните отношения и противоречи на действителното правно положение към момента на неговото постановяване. Настоящият състав намира, че не съществува съмнение за нищожност ( както и за недопустимост) на обжалваното решение, тъй като то е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав (от състав на апелативен съд), в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Към това може да се добави, че твърдените пороци на влязлото в сила въззивно решение, за които се твърди, че се отразяват на обжалваното решение, нямат значение за валидността и допустимостта на нито едното от двете решения. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3 ГПК се съдържат също доводи за неправилност на решението на ВКС, с което на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК е отменено предишното въззивно решение на Бургаския апелативен съд и доводи за неправилност на влязлото в сила решение № 55 /05.10.2018 г. по гр.д. № 212 /2018 г. на Бургаския апелативен съд, постановено при повторното разглеждане на делото. И двете решения са влезли в сила. Тяхната правилност не може да бъде обсъждана, още по-малко в настоящото производство по чл.288 ГПК, което се изчерпва с установяване на наличие на основания за допускане на касационно обжалване или на липса на такива основания. Тези доводи не представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. След това в изложението се обосновава противоречие на влязлото в сила решение № 55 /05.10.2018 г. по гр.д. № 212 /2018 г. на Бургаския апелативен съд (а не на обжалваното) с практика на ВКС, без да се сочат правни въпроси. Тези твърдения не се отнасят до обжалваното решение, поради което също не представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. Следва общо твърдение, че обжалваното решение касае материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, но не е изведен нито един такъв правен въпрос. След това в изложението отново се твърдят противоречащи се действия на различни състави на ВКС, като се сочи конкретно решението с правно основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд и в тази връзка се извежда правният въпрос: дали е допустимо да съществуват по едно и също съдебно производство две напълно противоречащи си решения на ВКС, без да е налице каквато и да било промяна на фактите и обстоятелствата, както и без да са представени и приети по делото нови доказателства? Този въпрос не се отнася до обжалваното решение на БАС, поради което не може да обоснове основание по чл.280,ал.1 или 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. От всичко изложено дотук следва извод, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за опускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците С. К. К., Е. К. Д., Д. Д. Т., М. С. Т. и Н. С. Т. претендират разноски, но в представения от тях договор за процесуално представителство (л.33) не е отразено уговарянето, нито заплащането на възнаграждение. Не са представили други доказателства за уговаряне и заплащане на възнаграждение, нито за други разноски. Поради това, че е недоказано, искането им не следва да бъде уважено. Воден от изложеното съдът