Решение № 4614 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Хоспис М.“ ЕООД, ЕИК 203430190, със седалище в гр.Черноморец, представлявано от управителя д-р Д. М., чрез адв. С. Каров, против Решение № 9197/27.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1243/2025 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД-22-5/30.06.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, съответно да бъде отменена и процесната заповед, с която „Хоспис М.“ ЕООД е заличен от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което се обезсилва и Удостоверение за регистрация №1660/23.12.2015 г., издадено на осн. чл.40, ал.10 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/ от РЗИ- Бургас. В условията на евентуалност, искането е делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по касация– Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, представлявана от изпълнителния директор, чрез упълномощения началник отдел „ПОК“ Д. Д., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юриск. Попов, оспорва изцяло касационната жалба и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява основателна. С оспореното решение Административен съд- Бургас е отхвърлил жалбата на „Хоспис М.“ ЕООД против Заповед № РД-22-5/30.06.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/. Въз основа на събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас е установил следната фактическа обстановка: Лечебното заведение „Хоспис М.“ ЕООД, ЕИК: 203430190, със седалище и адрес на управление и дейност: гр. Черноморец, ул. „Антон Страшимиров“ № 1, е вписано в регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и е регистрирано като лечебно заведение, за което, на основание чл. 40, ал.10 от Закона за лечебните заведения, от РЗИ-Бургас, му е било издадено Удостоверение за регистрация № 1660/23.12.2015 г. Съгласно горепосоченото удостоверение лечебното заведение е с предмет на дейност: осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти от медицински и други специалисти, предоставяне на социални грижи по реда на Закона за социалното подпомагане. На основание Заповед № РД 13-729/26.06.2025 г. на изпълнителния директор на ИАМН, за периода от 27.06.2025 г. до 30.06.2025 г., комисия в състав: Р. Н. - заместник-изпълнителен директор на ИАМН и Х. Г. - главен инспектор в дирекция КМДПП, извършили извънредна проверка в лечебното заведение, за което бил съставен Констативен протокол № 575/30.06.2025 год., в който комисията вписала установеното от нея. В констатациите било посочено и следното: Правилникът за устройството и вътрешния ред на “Хоспис М.” ЕООД не е утвърден от ръководителя на лечебното заведение, което съставлява нарушение на чл.28, ал.3 от ЗЛЗ; от предоставената справка/щатно разписание е видно, че в ЛЗ дейността се осъществява от един лекар - управител, 5 /пет/ болногледачи, 3 /трима/ санитари, 1 /един/ шофьор/, 1 /един/ масажист и един административен секретар, като договори - трудови/граждански на медицински лица не са предоставени на комисията; няма данни да са назначени медицински и други специалисти, което не кореспондира с чл.28 от ЗЛЗ. Вписано е, че в хосписа са настанени 18 лица, персонифицирани и с подробно описано състояние. За настанените са предоставени медицинска документация и договори за палиативни грижи и рехабилитация. Посочено е, че вписаното в сключените договори на „Хоспис М.“ ЕООД с настанените лица не кореспондира с чл.28 от ЗЛЗ, видно и от предоставената медицинска документация, и от посещението на място, тъй като се установява, че лицата не са "терминално болни пациенти", съгласно §1, т.4 от ЗЛЗ. Посочено е, че не е налице спешен шкаф, а лекарствените продукти се съхраняват в шкафове и хладилник, като са установени лекарствени продукти с изтекъл срок на годност. В констативния протокол е записано, че доколкото в чл.45, ал.1 от ЗЛЗ е посочено, че “регистрацията на лечебно заведение се заличава: т.3. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация“, то от страна на ИАМН следва да се предприемат последващи действия в тази насока. Също така е отбелязано, че няма задължителни предписания. На 30.06.2025 г. е издадена и процесната заповед, в която са преповторени фактическите и правни констатации, вписани в констативния протокол. За да постанови решението си и да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е възприел фактическите установявания на органа, приемайки че решението е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му по ЗЛЗ правомощия, а именно- изпълнителният директор на ИА "Медицински надзор", който съгласно чл.45, ал.3 от ЗЛЗ е компетентен орган да заличи регистрацията на лечебно заведение в случаите по чл.45, ал.1, т.1 – т.9 от ЗЛЗ. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съгласно чл.146, т.2, във вр. с чл.59 от АПК и отговаря на всички изисквания, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Съдът е посочил, че от една страна, в самата заповед са изложени подробни мотиви в няколко точки, а от друга страна, че такива се съдържат и в приложената административна преписка, като административната преписка също съставлява и мотиви на заповедта. Освен това е отбелязал, че проверката е извършена на място в лечебното заведение, като в хода на същата не е била ограничена възможността на представител на дружеството да присъства и да изразява становище по направените констатации, а в самата заповед органът е посочил, че е издал същата след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК и събиране на доказателства по реда на чл.36 от АПК. Предвид изложеното, съдът е счел, че не са налице съществени нарушения на процесуалноправните норми на АПК и ЗЛЗ, още повече, че възможност за ангажиране на допълнителни доказателства страните са имали и в хода на съдебното производство, в което в пълна степен им е предоставена възможност да упражнят правото си на защита. От наличните по делото писмени доказателства съдът е направил категоричния извод, че описаните в заповедта нарушения на разпоредбата на чл.28 от ЗЛЗ са доказани по несъмнен начин. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Според Закона за лечебните заведения, хосписът е вид лечебно заведение, посочено в чл. 10, т. 5, а съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗЛЗ хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти. Действително, съгласно чл. 28, ал. 4 от ЗЛЗ хосписите – лечебни заведения, могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги, но за да съществува като лечебно заведение всеки хоспис следва да осъществява дейността, за която е регистриран като лечебно заведение, т. е. да осъществява палиативни грижи за терминално болни пациенти. „Хоспис М.“ ЕООД е регистриран през 2015 г., в действащата редакция на ЗЛЗ, публ.в ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 72 от 2015 г. от директора на Регионална здравна инспекция- Бургас и в Удостоверение №1660/23.12.2015 г. е вписано, че е с предмет на дейност: осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти от медицински и други специалисти, предоставяне на социални грижи по реда на Закона за социалното подпомагане. По делото не се спори, че лечебната дейност в хосписа, регистриран по ЗЛЗ, се ръководи от медицински специалист, а именно доктор Д. М., като функциите по управление на „Хоспис М.“ ЕООД са делегирани чрез договор за управление от 01.11.2015 г. Съгл. чл. 28, ал.3 ЗЛЗ, устройството, дейността и вътрешният ред на хосписа- лечебно заведение, се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2. По делото е установено, че в хосписа има разработен Правилник за устройството и вътрешния ред, който обаче не бил утвърден от д-р М., защото в административния акт е посочено, че не е отразена дата на утвърждаване и/или дата на влизане в сила. При положение, че правилникът, находящ се по делото на стр.186- стр.191, е подписан с мокър печат на дружеството и подписан от ръководителя на лечебното заведение и че същият представлява едно от задължителните приложения, съгл. чл.40, ал.1, т.1 ЗЛЗ /в относимата редакция/ за регистрация на „Хоспис М.“ ЕООД, както и че е представен не впоследствие, а към момента на проверката, обосновава извод за неговата неопровергана доказателствена сила и автентичност. В този смисъл не е налице и соченото от органа нарушение. В чл.28, ал.2 ЗЛЗ се въвежда изискване в хосписа, когато той има характера на лечебно заведение, да се осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти от медицински и други специалисти. Разпоредбата на закона не определя характера на отношенията на тези специалисти с лечебното заведение, т.е. дали същите следва да са трудовоправни или гражданскоправни, а единствено да бъдат на разположение и реално да извършват тази дейност- полагането на грижи. По делото е представена справка от Националната агенция за приходите /стр.8-стр.12/, неоспорена по надлежния ред от ответника, видно от която назначеният персонал, индивидуализиран в оспорвания акт, е със сключени договори- срочни и безсрочни трудови, повечето датиращи години преди проверката. Ответникът е имал възможността да извърши проверка, в условията на пълно и насрещно доказване, в информационните масиви на Националния осигурителен институт, което става чрез Портала за е-услуги на НАП (nra.bg) с Персонален идентификационен код (ПИК) или Квалифициран електронен подпис (КЕП) за наличието, съответно липсата на трудови договори за посочените лица, или да отправи писмено искане до НАП за тази информация. Това той не е сторил и по този начин вмененото от него нарушение на чл. 28, ал.1 ЗЛЗ също се явява недоказано. Недоказана е и описаната в акта липса на спешен шкаф и твърдението, че лекарствените продукти се съхраняват в шкафове и хладилник, както и лекарства с изтекъл срок на годност. Това „нарушение“, което не е сред описаните от органа хипотези на чл.28 ЗЛЗ и не е посочено като правно основание за заличаване на регистрацията, напр. по чл.45, ал.1, т. 3 или 4 от ЗЛЗ, е обективирано в административния акт, без да бъде отразено за какви лекарства става въпрос, какъв е срокът им на годност, къде са съхранявани и т.н. Жалбоподателят е приложил, а съдът е приел като доказателства по делото множество заповеди за извършвани проверки в хосписа, вкл. и Констативен протокол №558/24.06.2025 г. на ИАМН, неоспорен по делото, в който е установено, че на партерния етаж в хосписа в гр.Черноморец е „стациониран и спешен шкаф“/стр.2/, но съдът правилно е достигнал до извода за неговата неотносимост, тъй като тези констатации не касаят разпоредбата на чл.28 от ЗЛЗ. Най-същественият аргумент на административния орган, възприет и от съда, който обосновава „законосъобразността“ на заповедта, е наличието на 18 настанени лица в хосписа, които нямат характеристиките на терминално болни пациенти. В § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за лечебните заведения е дефинирано понятието „терминално болни пациенти“ - лица с прогресиращи и неизлечими заболявалия, при които прилагането на лечение не променя неблагоприятната медицинска прогноза по отношение продължителността на живота. Настоящият съдебен състав на ВАС не споделя изводите на административния съд, че лечебното заведение е осъществявало дейности в нарушение на извършената регистрация, тъй като по делото е останало абсолютно неизяснено обстоятелството кои от посочените пациенти са с характеристиката „терминално болни“. Въпреки че изрично е посочил в акта разпоредбите на чл.35 и чл.36 АПК, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК и не е събрал доказателства по реда на чл.36 от АПК в това отношение. Не са налице мотиви в оспорвания административен акт за тези обстоятелства, а не е налице и препращане, освен към констативния протокол от 30.06.2025 г., чиито мотиви са тъждествени. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта, какъвто обаче орган няма. В случая конкретни и ясни съображения за постановеното заличаване на регистрацията не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. В становището до съда действително е развита защитната теза на административния орган, тя изхожда от издателя на оспорения административен акт, но това не може да санира липсата на мотиви в индивидуалния административен акт. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяна. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЛЗ, на която се е позовал издателят на акта, регистрацията на лечебно заведение се заличава при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация. Органът, издал решението, е направил извод, с който се е солидаризирал и съдът, че са налице предпоставките за заличаване на регистрацията на хосписа, но такива не са обосновани, още по- малко доказани като осъществени. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Административният съд е тълкувал превратно фактите и е направил правни изводи, които при преценката на основанията по чл.146 АПК се явяват немотивирани. От първоинстанционния съд не са изложени мотиви относно твърденията на административния орган за наличие на нарушения по чл.28 ЗЛЗ, а са цитирани правни норми и преповторени изводите на административния орган без извършен задълбочен анализ на събраните доказателствени средства, който да доведе до правилна правна констатация. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което, и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което Заповед № РД-22-5/30.06.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, бъде отменена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,