Определение № 9368 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9442/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. М. П. от гр.Варна против определение N 7907 от 15.07.2025г., постановено по адм. дело № 2283/2024г. по описа на Административен съд – Варна, с което е върната жалбата му против Разпореждане N 6853/23.06.2025г., постановено по същото дело. В жалбата са поддържа, че определението е неправилно и се иска същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Като съобрази данните по делото Върховният административен съд, състав на трето отделение, констатира следното: Частната жалби е подадена в срока почл.230 от АПК ,от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледани по същество, частната жалба е неоснователна. С Разпореждане N 6853 от 23.06.2025г., на основание чл.213а, ал.1 -5 от АПК в изпълнение на Разпореждане от 03.07.2025г. на Председателя на Трето отделение на ВАС, с което са дадени указания за администриране на жалбата, първоинстанционният съд е оставил без движение жалбата, наименована „заявление“, подадена от П., с която се иска отмяна на „тези измислени небивалици“ на съдията-докладчик по делото. На жалбоподателя са дадени конкретни указания, както и му е указано, че ако в 7-дневен срок от съобщението да отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата, същата ще бъде върната на подателя й. Разпореждане № 6853 от 23.06.2025г. е връчено на Н. М. П. на 23.06.2025г., лично. Със заявление от 24.06.2025г., подадено по електронен път, частният жалбоподател е изложил доводи, неотносими към дадените му от съда указания, вкл. заплахи и обиди към действащи магистрати, постановили съдебни актове по други негови жалби касаещи „ потъпкване на конституционно защитеното му право на самостоятелен протест пред сградите на ВАС и на АС-Варна. Обосновано административният съд е констатирал, че са налице предпоставките на чл.213а, ал.1, изр.2-ро от АПК и е върнал жалбата/ „заявление“ на Н. М. П., тъй като очевидно в указания му преклузивен 7-дневен срок, констатираните нередовности не са отстранени. По горните съображения, обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение