Определение № 6048 от 23.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.В. А. и адв.С. А., процесуални представители на К. Р. К., М. Р. Л. и А. Д. П. срещу определение № 1048 от 23.01.2024 г. по в.гр.д.№ 7993 от 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г въззивен състав, с което е изменено решение № 5193 от 12.10.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като по същество Б. П. Н. е осъдена да заплати на К. Р. К., М. Р. Л. и А. Д. П. разноски за адвокат за въззивното производство в размер на 3 000 лв., вместо присъдените с решението 6 000 лв. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Единственото съображение на съда да намали присъдените разноски за адвокат било идентичността на защитаваните интереси, като не била съобразена изключителната фактическа и правна сложност на делото; не било отчетено, че по него били проведени многобройни съдебни заседания, разпитани били много свидетели, приети били експертизи, оспорени били завещателни разпореждания, взето било становище по всевъзможни доводи на ищцата. Освен това, не били съобразени уникалността на случая и обстоятелството, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 6 000 лв. съответства на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г., дължимо за защитата и процесуалното представителство на тримата ответници. Ответницата по частната жалба Б. П. Н. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по подадената частна жалба приема следното: Частната жалба е допустима- подадена е от легитимирани лица /ответници по делото/ и преди изтичане на едноседмичния срок за обжалване /определението е било съобщено на молителите на 19.02.2024 г., а частната жалба е подадена на 23.02.2022 г./. По същество частната жалба е неоснователна поради следното: Действително, неправилно е прието от съда в обжалваното определение, че след като ответниците са упълномощили двама адвокати с уговорено за тях общо възнаграждение от 6 000 лв., а имат право съгласно чл.78 ГПК само на един адвокат, то на същите се дължат разноски за адвокат в размер на половината от уговореното, тоест 3 000 лв. От факта, че в договора за правна защита и съдействие е уговорено едно общо възнаграждение за двама адвокати, не следва извод, че посочената в договора сума се дължи по равно за работата на двамата адвокати. В този случай се дължи такава част от уговореното адвокатско възнаграждение, която съответства по размер на дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат. В този смисъл е константната практика на ВКС, например определение № 2155 от 30.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 523 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 110 от 21.03.2014 г. по гр.д.№ 58 от 2013 г.. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 478 от 09.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 2911 от 2020 г. на ВКС, ГК,, III г.о. и др. Като краен резултат обаче обжалваното определение е правилно, тъй като определеното и присъдено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. съответства на дължимото адвокатско възнаграждение за работата на един адвокат по това конкретно дело. Този размер съответства на фактическата и правна сложност на въззивното дело и на извършената по него адвокатска работа, изразяваща се единствено в изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба и процесуално представителство на ответниците в едно съдебно заседание пред въззивния съд. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че при определяне на дължимото възнаграждение съдът е следвало да съобрази фактическа и правна сложност на делото с оглед уникалността на случая и да отчете, че по него били проведени многобройни съдебни заседания, разпитани били много свидетели, приети били експертизи, оспорени били завещателни разпореждания, взето било становище по всевъзможни доводи на ищцата. Всички горепосочени факти и обстоятелства касаят първоинстанционното производство, поради което имат значение при определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответниците пред първоинстанционния съд, но не и при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за процесуалното им представителство пред въззивия съд. Неоснователно е и твърдението в частната жалба, че уговореното и заплатено от ответниците по иска адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. съответства на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., дължимо за защитата на тримата ответници; съответно неоснователно е твърдението, че присъдените с обжалваното определение разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. са прекомерно ниски спрямо дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В настоящия случай, тъй като ответниците са с общи интереси и упълномощените от тях адвокати не са осъществявали различни и отделни процесуални действия за всеки от тримата ответници /напротив, подали са един общ отговор на въззивната жалба/, за процесуалното представителство и на тримата се дължи възнаграждение само за един адвокат. В този смисъл е константната практика на ВКС, например определение № 64 от 18.04.2022 г. по гр.д.№ 3842 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 1452 от 04.06.2024 г. по търг.д.№ 1929 от 2023 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др./. В конкретния случай, предвид цената на предявените срещу всеки от ответниците искове /по 25 000 лв. срещу ответниците К. К. и М. Л. и 20 000 лв. срещу ответника А. П./, дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на тримата ответници по въззивното дело, определено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. възлиза на 2 650 лв. Следователно присъдените с обжалваното определение разноски за адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. не са прекомерно ниски спрямо дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на ответниците по конкретното въззивно производство. Поради всичко гореизложено, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение