Определение № 208 от 12.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5523/2016 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Т. Г. И. за отмяна на определение № 116 от 12.03.2016 г. по ч. гр. д. № 714/2016 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., с което е потвърдено определение № 575 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 1165/2015 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., за оставяне без разглеждане на молба за отмяна на определение като недопустима. В молбата от 07.04.2016 г., в т. н. “възражение” от 22.04.2016 г., както и в молбата от 21.11.2016 г., депозирана в изпълнение на указанията на администриращия съд, молителката се позовава на чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК като основания за отмяна на атакуваното определение. Ответниците по молбата за отмяна не заявяват писмено становище в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК. С определение № 4 от 13.01.2017 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 31.07.2017 г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото. В т.6 на ТР № 7/3107.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по реда на чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. При този изход на тълкувателното дело следва да се приеме, че атакуваното в настоящото производство определение на предходния тричленен състав на ВКС не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна на това определение се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение