Определение № 1821 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2026 г.

Производството е по по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. И. П. като родител и законен представител на малолетния А. Ц. И. чрез адв. Филипова срещу разпореждане № 1912/19.12.2025 г. по адм. дело №588/2025 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлено искането й за прекратяване действията, извършени от ДСП-Бяла Слатина по отношение на малолeтното дете А. Ц. И. на [възраст] по повод задържането на детето в [заличен текст] в [населено място],[община] и връщане на детето в семейна среда. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно, иска отмяната му и уважаване на искането с правно основание чл.250, ал.1 АПК. Ответникът по частна жалба – ДСП-Бяла Слатина, не взима становище. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, АС-Враца е взел предвид, че малолетнияj А. Ц. И. е настанен временно в [заличен текст] в [населено място], [община] със заповед № ЗД/Д - РА - ВГ – 010/18.02.2025г на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Велинград, за срок до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата. При липсата на данни тази заповед да е обжалвана, съдът е приел, че същата представлява стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение. Посочени са съдебни производства по реда на чл.30 и сл. ЗЗДет пред РС-Бяла Слатина ,които към момента на постановяване на определението не са приключили с влязло в сила съдебно решение. Неприключило с влязло в сила съдебно решение е и висящото производство по реда на чл.106 ал.1 т.2 пр.2-ро от СК пред СГС за прекратяване на осиновяването. В случая действията на административния орган се основават на закона и липсва основание за разпореждане на прекратяването им. Разпореждането е правилно като краен резултат. За да бъде уважено искане по чл.250 АПК за прекратяване на фактически действия на административен орган или длъжностно лице, следва неговите действия да не се основават на административен акт или закон. Обоснован е изводът, че заповедта за настаняване на малолетния И. в [заличен текст] в [населено място],[община] е станало въз основа на заповед № ЗД/Д - РА - ВГ – 010/18.02.2025г на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Велинград,която заповед не е обжалвана и представлява стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение. Няма основание да се приеме,че е настъпило условието в цитираната заповед за постановяване на влязъл в сила съдебен акт по чл.30 от ЗЗДет,доколкото производството по гр.д.№ 654/2025г по описа на РС-Бяла Слатина е все още висящо и решението по същото не е влязло в законна сила.Предвид изложеното обоснован е изводът на АС-Враца, че фактически действия по настаняването на малолетния И. [заличен текст] в [населено място],[община] се основават на административни актове и на закона, поради което не е налице хипотезата на чл.250, ал.1 АПК. Предвид изложеното разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.236 вр.чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение