Определение № 902 от 25.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 546/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на Е. Х. В., чрез адв. Б. срещу определение № 4655/20.10.2025 г., постановено от състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС по гр.д. № 2798/2025 г. в частта, с която молителката в производството по чл.307 ГПК е осъдена да заплати на насрещните страни по молбата за отмяна разноски за производството в размер на 800,00 лв. Жалбоподателката твърди, че размерът на присъдените на насрещните страни разноски е прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на производството, по което не е проведено открито съдебно заседание. Позовава се и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Насрещните страни не са депозирали отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и съдържанието на частната жалба приема следното: Частната жалба има характер на молба за изменение на определение № 4655/20.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2798/2025 г. в производство по чл.307, ал.1 ГПК в частта за разноските. Видно от съдържанието на частната жалба, молителката Е. Х. В. не обжалва определението на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 1219/17.05.2018 г. по в.гр.д. № 1072/2018 г. по описа на Апелативен съд София, а иска изменение на размера на присъдените в производството по чл.307 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение с доводи за прекомерност. Горното налага настоящото частно производство по описа на ВКС да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на състава на ВКС, постановил определението по чл.307 ГПК за произнасяне по молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,