Определение № 602 от 19.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 516/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.286 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Национална агенция за приходите срещу разпореждането от 28.04.2011год. по т.д.№ 150/2010 год. на Великотърновския апелативен съд с което е върната касационната жалба на Агенцията, като просрочена. С решението си, въззивният съд, произнасяйки се по жалбата на НАП срещу решението по т.д.№ 373/2020 год. на Великотърновския окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта досежно началната дата на неплатежоспособност, определяйки по-ранна дата. Потвърдил е решението в частта с която ВТОС е постановил несъстоятелността на [фирма] при условията и по реда на чл.632 ТЗ. е върнал касационната му жалба срещу решението по същото дело, като просрочена. В частната жалба се съдържат доводи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.633 ТЗ, тъй като съгласно препращането на чл.621 ТЗ към правилата на ГПК, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.283 ГПК. Касационната жалба е подадена в рамките на 1-месечния срок, поради което разпореждането за връщането и е незаконосъобразно. Представил е изложение по чл.274 ал.3 вр.чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса относно приложимия закон при определяне реда и срока за касационно обжалване на решенията за откриване на производство по несъстоятелност. Позовал се е на мотивите на: Р.№ 481/2003 год. по гр.д.№ 1521/2003 год. на ВКС; Решение по гр.д.№ 11/2004 год. на ВТАС; Решение по гр.д.№ 873/2001 год. на САС; Р.№ 1727/2004 год. по гр.д.№ 844/2003 год. на ВКС; Р.№ 275/2006 год. по т.д.№ 26/2006 год. на ВКС. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Настоящето производство е по реда на чл.274 ал.2 ГПК, а не по чл.274 ал.3 ГПК, поради което преценка дали да се допусне касационен контрол не се прави и ВКС дължи произнасяне по основателността на частната жалба. Частната жалба е неоснователна. Препращането на чл.613а ал.1 ТЗ към правилата на ГПК касае инстанционността при обжалването на съдебните актове и приложимият процесуален ред при разглеждането на жалбата срещу тях. Търговският закон съдържа както материалноправни, така и процесуалноправни разпоредби. Съгласно препращането на чл.621 ТЗ, Гражданският процесуалният кодекс се прилага само в случаите, когато Част ІV ТЗ не съдържа особени разпоредби. Чл.633 ТЗ съставлява именно такава специална по отношение на ГПК разпоредба, определяща способа за уведомяване за съдебните актове, посочени в него, както и срокът за обжалването им. Такава е и категоричната практика на Търговска колегия на ВКС – Определение № 489/23.06.2011 год. по ч.т.д.№ 459/2011 год. на І т.о.; Определение № 845 от. 29.11.2010 год. по ч.т.д.№ 870/2010 год. на ІІ т.о.; Определение № 932 от 30.12.2010 год. по ч.т.д.№ 844/2010 год. на ІІ т.о. от пр. Като е приложил специалната разпоредба на ТЗ, Великотърновският апелативен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, частната жалба срещу който е неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.