Решение № 10731 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет (ОбС) Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат А. Йотова, срещу решение № 5624 от 23.06.2025 г., постановено по адм. дело № 417/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу изводите на съда, като счита, че процесният подробен устройствен план (ПУП) е в съответствие с общия устройствен план (ОУП) на гр. Пловдив, а процесната улица, като част от първостепенната улична мрежа е предвидена с ОУП и ГТКС (Генерална транспортно-комуникационна схема), неразделна част от същия. Заявява, че с оспорените решения на ОбС е одобрен само план за регулация (ПР), без план за застрояване (ПЗ), поради което въпросите свързани със застрояването, намалени разстояния, устройствени зони и т. н. не са предмет на обсъждане, а промяната се състои в обособяването на самостоятелен урегулиран поземлен имот (УПИ) за поземлен имот с идентификатор (ПИ) 56784.521.796. Счита, че проектната документация съответства на нормативните изисквания, липсата на отделни детайли в графичната част не е съществено нарушение, защото нужната информация може да се извлече от административната преписка. За проектния УПИ е приложима нормата на чл. 19, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), тъй като се касае за територия на културно-историческото наследство. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, като с нарочна молба уточнява, че иска отхвърляне жалбата срещу решенията на ОбС или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски за двете инстанции и представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответниците - Г. Й. С. и М. Н. И., чрез пълномощника адвокат З. Недева, в представени молби-становища оспорват жалбата. Пледират за отхвърлянето й по подробно изложени съображения. Претендират разноски, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), 3-членен състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: По допустимостта на касационната жалба се е произнесъл 5-членният състав на ВАС с определение № 6845 от 18.06.2026 г. по адм. дело № 5173/2026 г., което е задължително за настоящата инстанция на основание чл. 224 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Г. С. и М. И. срещу решение № 176, взето с протокол № 11 от 29.06.2023 г. и решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023 г., двете на ОбС Пловдив, с които е одобрен проект за изменение на ПУП - ПР за Централна градска част (ЦГЧ), гр. Пловдив и план-схеми: „Зелена система“, „Недвижими културни ценности“, „Територии за археологическо проучване“, „Монументални и художествени елементи“, „Водоснабдителни мрежи и съоръжения“, „Канализационни мрежи и съоръжения“, „Електроснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електронно-снабдителни мрежи и съоръжения“, „Топлоснабдителни мрежи“, „Газоснабдителни мрежи“ и „Комуникационно-транспортна“, и Правила и нормативи за прилагане на плана, в частта за ПИ 56784.521.796 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Пловдив, част от УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване, кв. 156Д по плана на ЦГЧ Пловдив, за който по оспорения ПУП-ПР е отреден УПИ XI-521.796 в кв.90, отреден „за жилищно строителство“. За да отмени решението на Общински съвет Пловдив в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган, при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения свързани с изискванията за съответствие между различните му части и съдържанието на неговата графична част. Установил е и нарушения на материалния закон, тъй като към момента на одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПР, същият не съответствал на действащия ОУП-2022 г. Прието е, че е налице разминаване между текстовата и графичната част на оспорения план, позовавайки се на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза. Излага, че в текстовата част с решението на ОбС Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП-ПР, а графичната част съответства на направена първа регулация, което води до неяснота за волята на административния орган. Посочва, че графичното отразяване на одобреният проект за изменение на ПУП-ПР, приет и одобрен с оспорените решения на ОбС Пловдив е в противоречие с изискванията на Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствени планове и схеми - чл. 68 и т. 8. 13 от Приложение № 1 към него. Поради това е направен извод, че оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част е незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя извода на съда за материална незаконосъобразност на атакуваното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част. Имотът на жалбоподателите - ПИ идентификатор 56784.521.796 по КККР на гр. Пловдив, за който по оспорения ПУП-ПР е отреден УПИ XI-521.796 - „за жилищно строителство“, по предходния действащ план за регулация (тогава с пл. № 651), е бил включен в УПИ I- 649, 650, 651, 652, 653, 654, 656, 657, 659, 660, 1363. Той е с площ 196,16 кв. м., което е по-малко от намаленото с 1/5 нормативно изискващо се 240,00 кв. м., съгласно чл. 19, ал.1 от ЗУТ (300 кв. м.). С оспорения план за регулация този имот е урегулиран в самостоятелен УПИ по имотните му граници на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като видно от оспореното решение на ОбС Пловдив в текстовата му част е, че с него е одобрено изменение на действащия ПУП-ПР. От приложената по делото графична част на изменението, обаче, се установява, че същата не отразява одобрено изменение на ПУП-ПР, а съответства на изработен първоначален план за регулация. Следователно налице е противоречие между текстовата и графичната част на оспореното решение на ОбС Пловдив, което води до незаконосъобразност на административния акт. Съгласно т. 8.13 от Приложение № 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове: „В плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на урегулираните поземлени имоти - публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, а вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти - частна собственост - със син цвят“. Във второто изречение на посочената разпоредба е разписано, че „При изменения на действащи ПР поправките на регулационните линии и надписванията са, както следва: 8.13.1. първите поправки на сините регулационни линии са със зелен цвят, а вторите поправки - с виолетов цвят; 8.13.2. първите поправки на червените регулационни линии са с кафяв цвят, а вторите поправки - с оранжев цвят; 8.13.3. измененията на регулационните линии се защриховат в ъглите и чупките с цвета на изменението“. Видно от представената графична част на оспорения план в оспорената му част, същият не отговаря на тези изисквания, а съответства на правилата за изработване на първоначален план. Поради това е налице несъответствие между текстовата част, като в нея с решението на ОбС Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП-ПР, а графичната част съответства на направена първа регулация, което води до неяснота на волята на административния орган. Подробните устройствени планове представляват единство на текстова и графична част, като приложението им впоследствие става съобразно отразеното в графичната част, а в случая при несъответствие на тези две части, които следва да съществуват в тяхното единство, не може да бъде установено еднозначно каква е била волята на административния орган. Поради това оспореното решение в атакуваната му част е издадено в противоречие със закона и като такова е незаконосъобразно. В контекста на изложеното настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, която е заплатила адвокатско възнаграждение от 1200 лева за извършените процесуални действия пред настоящата инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, с инкорпорирана в него разписка за извършеното плащане. Същото - в равностойност р евро, следва да бъде възстановено на ответниците на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, от бюджета на органа издал отменения акт, чиято касационна жалба се отхвърля с настоящото решение. Възнаграждението не е прекомерно, предвид обема и действителната правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение