Определение № 50089 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3082/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба № 4030 от 17.05.2022 г., допълнена с касационна жалба № 4085 от 18.05.2022 г., на Л. П. Д., чрез адвокат К. Г. от АК-Велико Търново, срещу решение № 124 от 30.03.2022 г. по в.гр.д.№ 744/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което се отменя решение № 260043 от 15.07.2021 г. по гр.д.№ 338/2020 г. на Районен съд Павликени и са уважени предявените искове на М. А. Б., М. Л. З. и М. З. И. против Л. П. Д., на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, съответно за сумите 9500 лева, 9000 лева и 6500 лева по договори за заем от 29.05.2018 г. със законната лихва от подаване на исковата молба - 26.09.2019 г., до нейното изплащане. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Когато при допусната експертиза вещото лице даде заключение, че в документа е налице „кражба на подпис“, съдът следва ли да приеме, че документът е опорочен или следва по свое усмотрение да приеме коя част от текста да кредитира?“; 2. „При множество ищци, черпещи правата си от общ документ, обективиращ различни договори за заеми, сключени с всеки един от тях и ответника, следва ли да се приемат ищците за другари или следва производството да се раздели в отделни индивидуални производства между всеки от ищците и ответника?“; 3. „Длъжен ли е съдът служебно да следи за престъпни обстоятелства по делото и при наличие на такива следва ли служебно да спре делото или следва да бъде сезиран с такова искане от някоя от страните по делото?“. Според касатора, тези въпроси са разрешени в противоречие с съдебната практика на ВКС и са значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а постановеното решение е очевидно неправилно. От М. А. Б., М. Л. З. и М. З. И. не са подадени писмени отговори. За да постанови решението въззивният съд е приел, че представената по делото разписка от 29.05.2018 г. удостоверява получени в заем парични суми от ответника, съответно 9500 лева, 9000 лева и 6500 лева, които не са върнати в уговорения срок. Според съда, заключенията на съдебно-графическите и технико-документалната експертизи обосновават извод, че оспорването на документа по реда на чл.193 ГПК е недоказано, а при липса на доказателства за връщането на сумите, претенциите на ищците са основателни. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че са налице предпоставките за проверка на процесулната допустимост на решението, във връзка с данните за образувано досъдебно производство № 3/2022 г. в ОСО на ОП-гр.В.Търново, пр.пр.№ ТОП-863/2020 г. на РП-Велико Търново, преди постановяване на въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение