Определение № 433 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2014 г.

С определение № 1311/25.11.2014 г. съдебният състав е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 1122/2013 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 2491/2012 г. в частта, с която е уважено искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.) на К...ъдът е указал на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба - К. В. М. в размер на 100 лв., [фирма] в размер на 24 140 лв. К. М. е представил доказателства, че е внесъл посочената от съда държавна такса. Постъпила е молба от [фирма] да бъде освободен от заплащане на държавна такса, евентуално да бъде намален размера на таксата или съдът да присъди дължимата държавна такса в зависимост от изхода на делото. Представя доказателства, че търговското дружество не осъществява търговска дейност, нито притежава недвижимо имущество и/или движими вещи. Д. дялове от капитала на търговското дружество, което е с едноличен собственик, са отнети с въззивното решение от К. М. и, като обезпечение по иска срещу него, са запорирани. От представените доказателства се установява, че [фирма] не разполага със средства за заплащане на определената му държавна такса. Търговското дружество няма запорирано имущество, по отношение на което да е възможно да се приложи чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД, отм., за да се заплати държавната такса от 24 140 лв. Имуществото на управителя, който е и едноличен собственик на капитала на търговското дружество, а и негов необходим другар по делото, също не е достатъчно, за да внесе с лични средства държавната такса. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е само за физически лица и е неприложима спрямо юридически лица. Съдът няма възможност и да променя размера на дължимата държавна такса по оценяеми искове, която, доколкото нещо друго не е изрично предвидено, се определя съгласно чл.71, ал. 1, изр. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4% върху цената на иска. За производството пред Върховен касационен съд, за разглеждане на касационна жалба съгласно Тарифата, се събира 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Съдът, като прецени размера на дължимата сума за държавна такса, възможността на страната да я заплати, предмета на спора – иск за отнемане на имущество в полза на държавата, както и етапа на съдебното производството, в който се поставя на страната условие за внасяне на такса, за да бъде разгледана по същество касационната й жалба, намира че предварителното внасяне на дължимата държавна така от [фирма], се явява за него прекомерна финансова тежест, с което се ограничава достъпа му до съд. Това ограничение няма как да бъде оправдано с легитимни цели, каквито са, при събиране на държавна такса за исковите производства, финансиране на съдебната система и възпиране на несериозни искове. При тези съображения, съставът на Върховния касационен съд намира, че държавната такса, дължима за касационно разглеждане на въззивното решение, в частта по иска срещу [фирма], следва да се присъди с касационното решение. Следва да се посочи, че подобно разрешение, по искове за отнемане на имущество в полза на държавата, е възприето за исковете по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). По настоящото дело ЗОПДНПИ е неприложим, но урежда обществени отношения от една и съща област със ЗОПДИППД, отм., като законодателят явно е приел в новия нормативен акт - чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ, по-гъвкав и по-удачен метод за събиране на дължимите държавни такси, в сравнение с отменения закон. Мотивиран от горното, съдът