Определение № 4164 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3189/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Б. В., приподписана от адв. И. Мадамджиев, против определение № 35212 от 27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7023/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърденията са наличие на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на издадената заповед за изменение на ПУП-ПР в хипотезата на чл.131, ал.2, т.1 ЗУТ като собственик по наследство на УПИ ХІ-538, който е предмет на одобрения ПУП. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на разноски. Ответникът – главният архитект на Столична община /СО/, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл.229, ал.1, т.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София град е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на И. Б. В. срещу заповед № САГ23-РА50-148/23.03.2023 г. на главния архитект на СО, с която е одобрен проект за изменение на план за регулация на УПИ ІІІ-539 „за жс“, кв.54а, м. „кв.[квартал] за създаване на нов УПИ ІІІ-1321 „за жс“ в съответствие с границите на ПИ 68134.1942.1321 по КККР и свързаното с това изменение на общите регулационни граници на контактни УПИ ІХ-543 „за жс“ и УПИ ХІ-538, кв.54а, м. „кв. [квартал]“ и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че оспорващият няма правен интерес от обжалване на процесната заповед, тъй като не е доказал твърденията си, че е собственик/съсобственик на УПИ ХІ-538, кв.54а - предмет на одобрения ПУП. Определението е правилно. Вида и предмета на оспорване в случая сочат на приложимост на специалната, при това императивна разпоредба на чл.131, ал.1 от ЗУТ, която определя кръга на заинтересуваните лица в административното производство по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения, а именно това са собствениците и носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план по см. на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. В случая, жалбоподателят не представя документи за собственост върху засегнат от одобрения ПУП недвижим имот, нито извадка от кадастрален или имотен регистър, в който да е вписан като собственик на имота. Видно е, че същият обосновава правния си интерес от оспорване на процесната заповед с твърдения, че в качеството си на законен наследник на Б. П. В. притежава вещни права в жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-538, кв.54а, м. „[квартал], СО, придобити от неговия наследодател в режим на семейна имуществена общност със С. А. В., която притежава нотариален акт [квартал] за собственост върху недвижимия имот по давност. При горните доказателства и в съответствие с разпоредбата на чл.131, ал.1 ЗУТ, правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал правен интерес за оспорването, обоснован от притежание на право на собственост върху непосредствено засегнат от предвижданията на плана имот. Правният интерес е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и противно на доводите на оспорващия, наличието й се преценява към момента, когато се упражнява правото на оспорване, поради което съдът не е бил длъжен да му предостави допълнителен срок за доказване допустимостта на жалбата. Бъдещото признаване на материални права по съдебен ред или бъдещото вписване в кадастралния регистър на жалбоподателя не може да обоснове правен интерес за оспорването, както правилно е прието в обжалваното определение. В тази връзка, данните за инициирано производство пред началника на СГКК-София за изменение на КРНИ, приложени към касационната жалба, са без значение за допустимостта на оспорването, предвид липсата на извършено вписване към момента на подаване на първоинстанционната жалба. Претенцията на частния жалбоподател да бъде приет за собственик на имота въз основа на наследяване на права, придобити от наследодателя му при условията на съпружеска имуществена общност с титуляра на правото на собственост, не подлежи на преценка в съдебното-административно производство и е извън правомощията на административния съд. Невъзможността на оспорващия да се легитимира като собственик на имота – засегнат от одобреното ИПУП-ПР към момента на подаване на жалбата, не може да обоснове правния му интерес да иска обявяване на нищожност или отмяна на процесната заповед, поради което производството по делото е прекратено правилно на основанието по чл.159, т.4 АПК. Неоснователни са наведените в частната жалба оплаквания за процесуални нарушения, допуснати от административния съд във връзка със задълженията му по чл. 142б, ал.1 и чл.171, ал.5 АПК. Видно е, че с постановено по делото разпореждане, на оспорващия са дадени ясни и конкретни указания да посочи и докаже правния се интерес от оспорване на издадената заповед, в изпълнение на което е депозирано уточнението, обсъдено във връзка с преценката за допустимост на оспорването, т.е. не е налице соченото нарушение на съдопроизводствените правила. Като е достигнал до верни правни изводи, обосновани от доказателствата по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода по настоящото дело, жалбоподателят няма право на разноски. Водим от изложеното и на осн. чл. 236 във вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение