Определение № 3887 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Панова, за допълване в частта за разноските на решение № 628 от 21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 6923/2025 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). Отправя се искане да му да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. Ответната страна – М. П. К., чрез адв. Димитров, изразява становище за неоснователност на отправеното искане и моли същото да бъде отхвърлено. В случай на евентуалност моли присъденото възнаграждение да бъде в съответствие с настоящата редакция на чл. 166 от ДОПК и Закона за правната помощ. Настоящият съдебен състав намира искането за допълване на постановеното съдебно решение за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок, съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. По същество искането е основателно по следните съображения: С решение № 628 от 21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 6923/2025 г. по описа на ВАС, чието допълване в частта за разноските се иска, е оставено в сила решение № 5/04.01.2025 г., постановено по адм. д. № 19/2024 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата на М. П. К. срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16002121002860-091-001/05.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 265/14.07.2023 г. на директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който му е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „ОМИКС” ЕООД в общ размер на 456 699,75 лв./главница/ и лихви за просрочие в размер на 230 055,00 лв. В дадения ход по същество на проведеното на 03.12.2025 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника своевременно е отправил искане за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съдът в решението си не е присъдил претендираните по делото съдебни разноски, поради което искането за присъждане на разноски е основателно.С оглед изхода на спора и материалният интерес по делото на процесуалния представител на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 15 467,93 евро /30 252,64 лв./ на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното пред касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото се присъжда в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. Неоснователни са наведените в становището аргументи, че в случая при определяне на юрисконсултското възнаграждение приложение следва да намери Закона за правната помощ във вр. с новата редакция на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Към датата на последното съдебно заседание по настоящото дело /03.12.2025 г./, в което е даден ход на устните състезания, измененията на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, обн. ДВ, бр. 17/2026 г. от 13.02.2026 г., не са влезли в сила, с оглед на което при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, приложение намира Наредба 1/2004 г., а не Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,