Определение № 3209 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 884/2024 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Интерспийд Транс" ООД, със седалище в гр. Перник, [улица], [адрес], представлявано от управителя Й. Йорданов, чрез адв. Й. Лалова от АК - Хасково, за допълване на Определение № 1168 от 31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 884/2024 г. по по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, с част за разноски. Молителят счита, че му се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), депозира становище за неоснователност на искането и моли за отхвърлянето му. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК е направено в преклузивния срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С процесното определение настоящият състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане частната жалба на АПИ, срещу Определение 2074 от 10.11.2023 г., постановено по КАНД № 362/2023 г. на Административен съд – Благоевград, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., като е прекратил производството по делото. В мотивите на съдебния акт са изложени изрични аргументи защо на частния жалбоподател не се присъждат претендираните в хода на производството съдебни разноски. Посочено е, че въпросът за правото на ответника по частната жалба на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. Цитирани са разпоредбите на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно които разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Прието е, че след като определението не слага край на делото, няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Доколкото обаче искането за разноски е акцесорен елемент от предмета на делото, изричен диспозитив не е формиран. Акцентирано е още, че досегашната инцидентна практика за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в аналогични казуси е изоставена в отделението Отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът се произнася по искането за разноски при приключване на производството в съответната инстанция (Арг.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Следователно, отговорността за разноските се определя едва с крайния акт, с който се решава материалноправния спор или евентуално се туря край на съдебното производство и зависи именно от резултата по тях според правилата на чл. 143 АПК и субсидиарно приложимия чл. 78 ГПК. Разпоредбите предпоставят възмездяването на разноски от разрешаването на спора по същество, защото само в този случай би бил налице съобразим при разпределяне на отговорността правен резултат. Съгласно правилото на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. За да се реализира отговорността за разноски следва самият акт да слага край на делото и с него да приключва съдебният спор. Разпоредбата не намира приложение, когато съответното производство приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ (както в настоящия случай). При него разноските на страната, включително и за адвокатско възнаграждение ще бъдат възложени при приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор. Следователно, недопустимо е присъждането на разноски преди разрешаването на делото по същество от съответната инстанция, т.к. такива се дължат с акта, разрешаващ материалноправния спор, съгласно чл. 81 вр. с чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. В случая по отговорността за разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, при разрешаването на спора по същество, респ. произнасянето му подлежи на последващ контрол, съобразно упражнения инстанционен контрол върху съдебния акт по същество, от всяка следваща инстанция. С оглед изхода на делото, безспорно не са налице основанията за възлагане на разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на жалбоподателя АПИ, поради което искането за допълване на определението от 31.01.2024 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение