Определение № 9921 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8891/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. В. Г. срещу определение № 1146/11.06.2024 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил, постановено по адм. д. №234 по описа за 2024 г. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата, като е приел, че липсва индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който да представлява обект на оспорване, и е прекратил производството по делото. В жалбата частният жалбоподател В. В. Г. повдига оплаквания, че постановеното определение е неправилно и моли Върховния административен съд (ВАС) да го отмени. Изразява убеждение, че първоинстанционният съд е следвало да разгледа по същество жалбата, с която е сезиран. Твърди, че същата е имала за предмет действията, с които директора на дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил е нарушил чл.171, ал.1 и чл.172, ал.2 от ДОПК. Счита, че писмения отговор е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като поражда нови задължения за нея. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане и постановяване на акт по същество. Ответникът директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Кюстендил не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. По същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. В. Г. срещу: 1/мълчалив отказ на директора на дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил по заявление рег. индекс 94-00-1498/13.03.2024 г. до началник отдел "Местни приходи" в общината и 2/писмо изх. № 94-00-1498/15.03.2024 г. на директора на дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил. С обжалваното определение жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, АС е приел за установено от фактическа страна, че В. В. Г. е собственик на недвижим имот в гр. Кюстендил, за който е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 0363-362/28.08.1998 г. За имота по декларацията е открита данъчна партида № 3906197050001. Със съобщение за задължения за 2024 г. от община Кюстендил същата е уведомена за задълженията за ДНИ и ТБО за имота. На 01.03.2024 г. Г. е извършила две плащания на суми по партидата на имота. Установявайки, че въпреки плащанията, сумите не са премахнати от партидата, с жалба рег. индекс 94-00-1498/13.03.2024 г. до началник отдел "Местни приходи" към общината, Г. е поискала отговор от органа защо не са премахнати задълженията след превода на сумите и защо не е посочено за кой период се отнасят същите, въпреки извършените от нея плащания. С писмо изх. № 94-00-1498/15.08.2024 г. директорът на дирекция "Местни приходи" в общината е уведомил Г., че с преведените суми на 01.03.2024 г. са погасени задължения за периода 2014 г. - 2019 г. за данък върху недвижимите имоти и ТБО /главници и лихви/ в конкретно посочени размери на сумите, посочил е че към 14.03.2024 г. има изискуеми задължения за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г. в размер на 49,86 лв. за данък върху недвижимите имоти и ТБО и все още неизискуеми задължения за 2014 г. в годишен размер 15,34 лв. за данъка и таксата. В писмото органът е указал и реда за погасяване на общинските публични вземания по чл. 169, ал. 3а от ДОПК. При тази фактическа обстановка и след посочване на приложимото право, АС е приел, че за установяването на задължения за местни данъци и такси съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ е приложим реда по ДОПК, като способите за установяване на местните данъци и такси са два: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължения по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Посочил е, че съгласно чл. 107, ал. 2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Именно такава справка по чл. 107, ал. 2 от ДОПК е поискала жалбоподателката с жалбата рег. индекс 94-00-1498/13.03.2024 г. до органа, като писмото на органа с изх. № 94-00-1498/15.03.2024 г. представлява исканата справка. Несъгласието на жалбоподателката със съдържанието на писмото не променя неговия правен характер във вид на акт на органа по чл. 107, ал. 2 от ДОПК. Приел е, че справката, обективирана в писмото на органа от 15.03.2024 г. има информативен характер и не съставлява индивидуален административен акт по легалната дефиниция на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което не подлежи на съдебно обжалване. С оглед на обстоятелството, че исканата с жалбата на Г. от 13.03.2024 г. информация представлява искане за справка по чл. 107, ал. 2 от ДОПК, която не представлява индивидуален административен акт, евентуалното непроизнасяне на органа не може да формира и мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваното определение е правилно. Правилно първоинстанционния съд е приел, че справката по чл. 107, ал. 2 ДОПК, обективирана в писмо изх. № 94-00-1498/15.03.2024 г. на директора на дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил за начина на изчисляване на задълженията и погасената част от тях по давност и чрез плащане, не засяга права, свободи и законни интереси на задълженото лице и не е с белезите на индивидуален административен акт от категорията на тези по чл. 21, ал. 1-4 АПК. В този смисъл доводите в частната жалба са неоснователни. Не е спорно, че в случая задълженията са установени по данни от декларация и не е издаден утежняващия административен акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Именно с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК се осъществява търсената от жалбоподателката корекция на размера на данъка – служебно или ако е поискано от задълженото лице по реда на чл. 107, ал. 3, изр. 2 ДОПК. А в случая, жалбоподателката не е сезирала органа с искане за издаване на акт по чл.107, ал.3 ДОПК и такъв не е издаден, поради което нито е формиран мълчалив отказ, нито е постановен изричен такъв за корекция на установените задължения по данни от декларацията на собственика. Несъгласието на задълженото лице с размера на данъка върху недвижим имот, дори след извършено плащане, не изключва правото му да иска възстановяване на това, което е недължимо платено според него /вж. чл. 128, ал. 1 и чл. 129, ал. 1 ДОПК/. По изложените съображения, дължимо е оставяне в сила на обжалваното определение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,