Определение № 8 от 11.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2155/2016 г.

В подадената от Д. Р. П. - от [населено място] касационна жалба се съдържа искане по чл. 282 ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението на Решение № 7 от 21.04.2016 г. по т.д.№ 18/2016 г. на Разградски окръжен съд в частта за присъдените по делото разноски - за първоинстанционното и за въззивното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното: С Решение № 7 от 21.04.2016 г. по т.д.№ 18/2016 г. на ОС -Разград, като е отменено в посочените части Решение № 162 от 11.12. 2015 г. по гр.д.№ 28/2015 г. на РС - Кубрат и е постановено друго, с което искът с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, Д. Р. П. - от [населено място] е осъден да плати на [фирма] - [населено място] разноски за двете съдебни инстанции общо 2251.65 лв. Искането за спиране на въззивното решение в частта за разноските е неоснователно. Съдебният акт в тази си част има характер на определение, което не е влязло в сила, с оглед подадената касационна жалба, а не за решение, което решение на основание чл. 404 ал. 1 пр. 2 ГПК подлежи на принудително изпълнение и изпълнението на което решение съгласно чл. 282 ал. 2 ГПК би подлежало на спиране, ако не беше постановено по иск с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, който е отхвърлен. Тъй като невлязлото в сила въззивно определение за разноските не подлежи на принудително изпълнение до окончателното приключване на спора и въз основа на него при висящност на касационното производство, не може да се издаде изпълнителен лист, не следва да се уважи искането по чл. 282 ал. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение