Определение № 305 от 29.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 495/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. АД-П. против решение № 569/4.04.2012 г. по в.гр.д. № 441/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава решение № 1461/22.11.2011 г. по гр.д. № 768/2011 г. на Пловдивски РС, с което е признато за установено по отношение на касатора, че С. Д. С., като ЕТ с фирма И.-С-Ст.С. – А., не му дължи сумата 13 210.13 лв. по ф-ра [ЕГН]/20.12.2010 г. за ползвана ел.енергия в процесния имот, като са присъдени разноски. Ответният по касация ЕТ е подал отговор, че жалбата е неоснователна, а и не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: 1. Кои лица имат качеството на потребител на ел.енергия в обекта по смисъла на т.42 и 43 от ДР на ЗЕ? и 2. Чл.98а, ал.4 ЗЕ предоставя ли възможност на лица да станат потребител на ел.енергия само с факта на фактическо присъединяване на обекта към ел.мрежата или е необходимо нарочно искане за продажба на ел.енергия?, били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. Никъде в обжалваното решение няма позоваване на текстовете от ЗЕ, които са цитирани във въпросите. Вторият въпрос пита придобива ли се качеството на потребител с фактическото присъединяване на обекта към електроразпределителата мрежа, дори и без искане за продажба на ел.енергия, докато въззивният съд се обосновава с чл.98б ЗЕ. Но решаващите мотиви на обжалваното решение са, че дори да е извършено присъединяване, точното количество на потребената ел.енергия за процесния период не може да бъде установено. Поради това обстоятелство не може да се установи и точния размер на дължимата сума. Следователно, така формулираните въпроси не са обусловили изхода на конкретното дело. Независимо от това, няма и доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ТЗ и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.