Определение № 750 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4611/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез адв. Н. С., срещу определение № 332/31.05.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 343/2014 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено определение № 105/14.04.2014 г. по ч.гр.д. № 4413/2013 г. на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлено искането на [фирма] за изменение на постановеното по ч.гр.д. № 4413/2013 г. на Районен съд – Добрич определение № 64/12.03.2014 г. в частта за разноските. Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради следното: С въззивното определение съдът е потвърдил определението на първоинстанционния съд, постановено по искане за изменение в частта за разноските на определение № 64/12.03.2014г., което е постановено в заповедно производство. С него е обезсилена частично заповед № 405/18.102013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно приетото в т. 8 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Предвид изложеното частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение